Клайв Къслър - Да извадим „Титаник“

Тя се замисли за миг и в същото време като че ли се загледа в някакво далечно видение. Очите й с цвят на кафе изглеждаха неестествено големи спрямо бледото й, напрегнато лице.

Сандекър я потупа бащински по ръката.

— Не е нужно да бързаш.

Най-накрая устните й образуваха думата.

— Ботуши.

— Я повтори! — каза й заповеднически Пит.

— Чифт ботуши — отвърна тя, като изпаднала в откровение. — Да, спомних си — чифт островърхи каубойски ботуши.

— Каубойски ли? — попита Гън с безизразно лице.

Дана кимна.

— Видите ли, бях коленичила и се опитвах да измъкна чантичката си, когато… как да кажа… те просто стояха там… — Тя млъкна.

— Какъв цвят имаха? — не я остави на мира Пит.

— Нещо като жълт, кремав.

— Видя ли лицето на мъжа?

Тя заклати глава и мигом почувства първото болезнено пробождане.

— Не, после всичко стана черно… и това беше… — Гласът й заглъхна.

Пит разбра, че и да продължи да пита, няма да научи нищо повече. Погледна Дана и й се усмихна. Тя срещна погледа му и му отвърна с усмивка, изразяваща силно желание да угоди.

— Най-добре ние, мърлявите грохнали мъже, да те оставим за малко сама, за да си починеш — рече той. — Ако ти потрябва нещо, един от нас винаги ще е наблизо.

Сандекър последва Пит към входа за главното стълбище.

— Какво мислиш по въпроса? — попита Сандекър. — Защо някой е нападнал Дана?

— По същата причина, по която са убили Хенри Мънк.

— Мислиш, че тя е надушила някой от съветските агенти ли?

— В нейния случай по-вероятното е да се е озовала на неподходящо място в неподходящо време.

— Само това ни липсваше сега — ранена жена! — въздъхна Сандекър. — През носа ще ми излезе, когато Джийн Сийграм научи от радиограмата ми какво се е случило с Дана.

— Моите най-дълбоки уважения към вас, сър, но казах на Гън да не изпраща съобщението ви. Не можем да си позволим промяна на плановете в последния момент. Мъжете са предпазливи в решенията си, когато става дума за жени. Ние няма да се поколебаем да рискуваме живота на дузина представители на нашия пол, но ще се въздържаме всеки път, когато някоя от представителките на женския род е изложена на опасност. Колкото по-малко знаят Сийграм, президентът, адмирал Кемпър и другите във Вашингтон, толкова по-спокойни ще бъдат, поне в следващите дванайсет часа.

— Излиза, че думата ми не значи нищо тук — язвително отбеляза Сандекър. — Нещо друго да си сметнал за ненужно да ми кажеш, Пит? Като например на кого са въпросните странни каубойски ботуши?

— На Бен Дръмър.

— Никога не съм го виждал с тях. Как… как успя да разбереш?

— Открих ги, когато претърсвах кабината му на „Каприкорн“.

— А, значи към всичките си таланти си прибавил и кражбите с взлом — каза Сандекър.

— Дръмър не беше единственият. Двамата с Джордино претърсихме вещите на всеки един от екипажа през последния месец.

— И намерихте ли нещо интересно?

— Нищо, което да е свързано с престъпление.

— Кой според теб е ранил Дана?

— Не е Дръмър. Това е повече от сигурно. Има поне дузина свидетели, включително вие и аз, които, адмирале, ще потвърдят, че от вчера той се намира на борда на „Титаник“. Не е възможно да е нападнал Дана на кораб, намиращ се на петдесет мили оттук.

В този момент се появи Удсън и докосна Пит по ръката.

— Извинявай, че те прекъсвам, шефе, но току-що имахме спешно обаждане от „Джюно“. За жалост новините са лоши.

— Да ги чуем — подкани го с уморен глас Сандекър. — Картината не може да стане по-черна, отколкото е сега.

— Може, и още как — каза Удсън. — Съобщението е от капитана на ракетния крейсер и гласи: „Получихме сигнал за бедствие от пътуващия на юг товарен кораб «Лагуна Стар», азимут нула пет градуса, сто и десет мили северно от вашето местоположение. Трябва да се отзова. Повтарям, трябва да се отзова. Съжалявам, че ви напускам. Успех на «Титаник»!“.

— „Успех на Титаник“ — повтори като ехо Сандекър. Гласът му беше равен и лишен, от жизненост. — Ами тогава най-добре да издигнем на корпуса му мигащ сигнал, призоваващ: „Добре дошли, крадци и пирати! Идвайте по един, идвайте всички!“.

Започна се, помисли си Пит.

Но единственото чувство, което премина през тялото му, беше внезапна, неудържима нужда да отиде до тоалетната.

Въздухът в кабинета на адмирал Джоузеф Кемпър в Пентагона беше пропит от застоял цигарен дим и недоядени сандвичи и едва ли не хрущеше под невидимия облак на напрежението.