Клайв Къслър - Да извадим „Титаник“

След като се добра в сигурното убежище на кормилната рубка, зашеметен напълно от чудото, по което се избави „Уолъс“, Бютера проследи с поглед как огромното черно привидение, на което приличаше „Титаник“, изостана зад кърмата и отново изчезна под булото на шибания от вятъра дъжд.

— Само Дърк Пит може да попадне на дама насред океана по време на ураган — каза Сандекър. — Каква е тайната ти?

— Проклятието на Пит — отвърна Пит, докато внимателно превързваше раната над челото на Дана. — Винаги привличам жените при необикновени обстоятелства, когато не съм в настроение да проявя отзивчивост.

Дана започна тихо да стене.

— Свестява се — обади се Гън. Той беше коленичил до походното легло, което бяха заклещили между старите уреди в гимнастическия салон поради люшкането и накланянето на парахода.

Пит я покри с одеяло.

— Лошо е била ударена, но вероятно гъстата й коса я е предпазила от нещо повече от мозъчно сътресение.

— Как ли е попаднала във вертолета на Стърджис? — попита Удсън. — Нали се занимаваше с репортерите на борда на „Алхамбра“.

— Така беше — каза Сандекър. — Но кореспонденти от няколко телевизионни мрежи поискаха разрешение да направят репортаж от борда на „Каприкорн“ за изтеглянето на „Титаник“ до Ню Йорк. И аз дадох съгласието си при условие, че Дана ги придружава.

— Аз ги закарах дотам — добави Стърджис. — С очите си видях, че госпожа Сийграм слезе от вертолета, когато кацнах на „Каприкорн“. Чудно ми е как се е качила отново във вертолета, без да я видя.

— За чудене си е — подхвърли язвително Удсън. — Не си ли правиш труда да проверяваш товарното отделение между полетите?

— Аз не извършвам търговски полети — наежи се Стърджис, почти готов да се нахвърли срещу Удсън. Погледна към Пит и срещна неодобрение в погледа му. Тогава, с видимо усилие, обузда чувствата си и заговори бавно и твърдо: — Бях летял с тази птица точно двайсет и четири часа без почивка. Вече нямах сили. Сметнах за излишно да проверявам товарното отделение, защото бях сигурен, че е празно. Откъде можех да знам, че Дана Сийграм се е промъкнала на борда.

Гън поклати глава.

— Защо го е сторила? Защо й е трябвало?…

— Не знам защо… откъде да знам, по дяволите? — прекъсна го Стърджис. — Може би вие ще ми кажете защо е хвърлила чук във витлата на ротора, после се е завила в мушамата и се е цапардосала по главата? Макар и не обезателно в тази последователност.

— Защо сам не я попиташ? — обади се Пит и кимна към походното легло.

Дана гледаше към мъжете, в погледа й се четеше пълно неразбиране. Приличаше на човек, изтръгнат току-що от прегръдките на тежък сън.

— Простете… за изтъркания въпрос — промълви тя, — но къде се намирам?

— Мило мое момиче — каза Сандекър, като коленичи до нея, — намираш се на борда на „Титаник“.

Тя погледна слисано адмирала, по лицето й бе изписано неверие.

— Не може да бъде.

— О, уверявам те, така е — отвърна Сандекър. — Пит, има останало малко уиски. Донеси ми една чаша.

Пит покорно изпълни молбата му и подаде на Сандекър чаша. Дана отпи глътка „Къти Сарк“, задави се и се закашля, като придържаше главата си, сякаш да облекчи болката, която изведнъж експлодира в черепа й.

— Няма нищо, мила моя. — Личеше, че Сандекър няма представа как да се държи с изпаднала в беда жена. — Лежи си спокойно. Здравата са те ударили по главата.

Дана опипа превръзката си, после сграбчи ръката на адмирала, събаряйки чашата на пода.

Пит примигна при вида на разлятото уиски. Жените не оценяват хубавото питие и това си е.

— Не, не, добре съм. — Дана бавно се изправи до седнало положение и огледа с изумление механичните уреди. — „Титаник“ — произнесе тя с благоговение името. — Наистина ли съм на „Титаник“?

— Да. — В гласа на Пит се прокрадна острота. — И бихме искали да знаем как се озова тук.

Дана го погледна отчасти нерешително, отчасти объркано и отвърна:

— Не зная. Честно ви казвам, не зная. Последното нещо, което си спомням, е, че бях на „Каприкорн“.

— Намерихме те във вертолета — продължи Пит.

— Във вертолета… Загубих си чантичката с гримове… трябва да е паднала по време на полета от „Алхамбра“. — Тя едва разтегли устни в плаха усмивка. — Да, точно така. Върнах се във вертолета да я потърся. Намерих я заклещена между сгъваемите седалки. Почнах да я дърпам и тогава… ами да, сигурно съм припаднала и съм си ударила главата при падането.

— Припаднала ли? Сигурна ли си… — Пит прекъсна въпроса си и зададе друг. — Какво беше последното нещо, което видя, преди да ти причернее?