Клайв Къслър - Да извадим „Титаник“

Най-сетне краят на влекателното въже се появи върху кърмовата палуба и залъкатуши към макарата, веднага щом спирачката бе сложена. Бютера и Кели се приближиха и започнаха да оглеждат разръфаните нишки.

Бютера гледаше въжето с изкривено от пълно недоумение лице. Той опипа изгорелия му край и погледна безмълвно мичмана.

Мичманът не сподели мълчанието на Бютера.

— Боже господи! — възкликна той с дрезгав глас. — То е било прерязано с ацетиленова горелка.

Пит лазеше по пода на товарното отделение на вертолета и осветяваше с джобното си фенерче пода под пътническите седалки, когато влекателното въже на „Титаник“ падна в морето.

Вятърът отвън виеше с демонична сила. Пит не можеше да знае, но яростните води избутваха „Титаник“ откъм подветрената му страна и излагаха целия му фланг на необузданата стихия. Корпусът започна да се обръща напряко на вятъра.

Само две минути му бяха нужни, за да намери чантичката с гримове на Дана, заклещена здраво зад една от предните седалки непосредствено зад преградата на командната кабина. Веднага му стана ясно защо й е било трудно да освободи синята найлонова чантичка от затвора й. Малко бяха жените, надарени с наклонности към механиката, и Дана определено не беше една от тях. Изобщо не й е дошло наум просто да откопчае ограничителните ремъци и да вдигне седалката. Пит направи точно това и чантичката се озова в ръката му.

Не я отвори; съдържанието й не го заинтересува. Заинтересува го нишата в предната преграда, където се намираше, или поне се предполагаше, че трябва да се намира двадесетместният сал. Жълтата гумирана калъфка си беше на мястото, но салът липсваше.

Пит нямаше време да се размисля над разкритието си. Точно когато извади празната калъфка от нишата, огромна вълна се разби във фланга на безпомощния „Титаник“, от което той започна да накланя огромната си маса надясно и сякаш нямаше намерение да спре. Пит направи отчаян опит да се хване за страничната облегалка на една от седалките, но пръстите му се затвориха във въздуха и той се стовари като чувал с картофи върху наклонения под и се блъсна в открехнатата врата на товарното отделение с такава сила, че в черепа му зейна десетсантиметрова пукнатина.

За жалост в продължение на няколко часа Пит изпадна в безпомощност. Усещаше само как студен вятър нахлува в корпуса и нищо повече. Съзнанието му беше безформен пухкав сив облак и той се чувстваше напълно откъснат от обкръжението си. Не разбра, дори не забеляза, че вертолетът се освободи от тройните си закотвящи въжета и тласнат странично, се стовари от покрива на салона на първа класа върху лодъчната палуба. От падането опашката му се огъна, витлата му се откъснаха и той се понесе стремително над бордния парапет право към изтерзаното море.

Руснаците се качиха на борда на „Титаник“ по време на леко затишие на бурята. Дълбоко долу в дебрите на отделенията за машините и котлите Спенсър и екипът му по изпомпването нямаха нито време, нито най-малката възможност да окажат съпротивление. Пълната им изненада потвърди на Превлов, че е спазил точно планирането и подробностите на операцията.

Битката, която се разрази на по-горната палуба — всъщност клане би била по-точната дума — приключи едва ли не преди да е започнала. Петима руски моряци — два пъти по-малко от групата на борда — с лица почти скрити от ниско нахлупените им моряшки барети и огромни шалове, омотани под тях, се озоваха в гимнастическия салон със заредени и насочени автоматични пистолети, преди някой да разбере какво става.

Пръв реагира Удсън. Той се извърна от радиоапарата и схващайки тутакси положението, широко отвори очи, а по лицето му, обикновено безизразно, се изписа гняв.

— Копеле такова! — изломоти той и се нахвърли върху най-близкия до него нашественик.

Ала в ръката на мъжа се появи нож и той ловко го заби в гърдите на Удсън, раздирайки сърцето на фотографа почти на две. Удсън се вкопчи в убиеца си, после бавно се свлече надолу до обутите му в ботуши крака; отначало очите му се изпълниха с ужас, после с неверие, след това с болка и накрая с празния взор на смъртта.

Дана се надигна в походното легло и нададе писък след писък. Тъкмо този стимул подтикна останалите членове на спасителния екип към действие. Дръмър стовари юмрук в бузата на убиеца на Удсън и получи в отговор удар с цевта на автоматичен пистолет през лицето си. Стърджис се метна като стрела напред, но късно. Приклад на автомат го улучи малко над слепоочието в мига, когато той се блъсна в набелязаната си жертва и двамата се строполиха на пода във вид на кълбо, но нападателят бързо скочи отново на крака, докато Стърджис остана да лежи като мъртъв.