Клайв Къслър - Да извадим „Титаник“

— Да, но ако после нашата подводница се потопи отново, на локаторния екран на „Джюно“ няма да се появи нищо.

— Естествено. Офицерите й ще решат, че „Лагуна Стар“ е потънал и ще удвоят усилията си, за да пристигнат навреме дотолкова, че поне да спасят несъществуващ екипаж.

— Прекланям се пред въображението ви — усмихна се Пароткин. — И все пак ще си имате проблеми например с двата влекача на Военноморските сили на Съединените щати, с качването на борда на „Титаник“ по време на най-силния ураган от години насам, с обезвреждането на американския спасителен екипаж и накрая, с тегленето на корабокруширалия лайнер обратно към Русия, без да предизвикате международна шумотевица.

— Има четири възражения на вашите твърдения, капитане. — Превлов замълча, за да си запали цигара. — Номер едно, влекачите ще бъдат отстранени от двама съветски агенти, които в момента са замаскирани като членове на американския спасителен екипаж. Номер две, аз ще се кача на борда на „Титаник“ и ще поема управлението, след като центърът на урагана стигне до нас. При положение че скоростите на вятъра в този район рядко превишават петнайсет възела, моите хора и аз няма да се затрудним особено да стигнем до корпуса и да влезем през една от вратите на трюмовете, която междувременно ще бъде отворена в определеното време от един от агентите. Номер три, тогава качилата се на борда моя група ще се справи бързо и лесно със спасителния екипаж. И накрая, номер четири, всичко ще бъде извършено да изглежда така пред света, сякаш американците са побягнали от лайнера насред урагана и са загинали в морето. При тези обстоятелства „Титаник“ се превръща в изоставен корабокруширал плавателен съд. Първият капитан, който хвърли влекателно въже на борда му, има пълното законно право да вземе „Титаник“ на буксир.

— Няма да минете безнаказано в случая — не отстъпваше Пароткин. — Това, което предлагате, си е чисто масово убийство. — Очите му добиха блуждаещ, тъжен израз. — Премислихте ли до най-малката подробност последствията в случай на провал на този ваш дълг?

Превлов го погледна и прибра неизменната си усмивка.

— Премислил съм и провал, друже. Но нека горещо се надяваме да не се стига до крайния избор. — Той посочи голямото трепкащо петно върху екрана на локатора. — Ще бъде жалко, ако най-легендарният параход в света потъне за втори път и завинаги.

Дълбоко на дъното на старинния презокеански лайнер Спенсър и екипът му полагаха усилия да поддържат в действие дизеловите помпи. Понякога работеха и сами в студените, тъмни пещери от стомана, в които нямаше нищо друго, освен печалната утеха на малките прожектори, но мъжете безропотно си изпълняваха задачата да поддържат лайнера на повърхността. Дойде им като немалка изненада, когато откриха, че в някои отделения помпите едва смогваха с нахлуващата вода.

Към седем часа времето се влоши до степен, непредвещаваща промяна. Барометърът спадна на 29,6 и продължаваше стремглаво да върви надолу. „Титаник“ започна да се клати надлъжно и да се люлее, поемайки по този начин солидно количество вода върху носовата си част и фалшбордите на товарната палуба. Видимостта под покривалото на нощта и поройния дъжд намаля почти до нула. Мъжете на влекачите успяваха да зърнат огромния лайнер само от време на време, когато блеснеше светкавица и очертаеше призрачния му силует. Главното им безпокойство обаче беше въжето, което изчезна в бесния воден вихър зад него. Постоянното обтягане на тази спасителна връзка беше огромно; всеки път, когато „Титаник“ биваше подложен на яростната атака на някоя масивна вълна, мъжете като пленени от зла магия наблюдаваха как въжето се извива над водата и изскърцва мъчително в знак на протест.

Бютера не помръдваше от командния мостик и поддържаше постоянна връзка с мъжете в шахтата за въжето върху юта. Изведнъж над воя на вятъра отвън високоговорителя изпращя и се чу глас.

— Капитане?

— Тук капитанът — отговори Бютера в телефонната слушалка.

— Мичман Кели от шахтата за въжето, сър. Нещо много странно става тук.

— Би ли обяснил по-точно, мичман?

— Ами въжето се мята като обезумяло, сър. Отначало лайнерът се извъртя наляво, а сега се отклони надясно, и то, трябва да призная, сър, под доста опасен ъгъл.

— Добре, дръж ме в течение. — Бютера изключи връзката и мина на друг канал. — Ъпхил, чуваш ли ме? Тук Бютера.

От „Морс“ Ъпхил отговори почти веднага.