Клайв Къслър - Брегът на скелетите

Партерът бе разделен от дълги каменни разделителни зидове, които служеха за задни стени на другите килии. Те имаха форма на куб с площ не повече от три квадратни метра. Предната им част се затваряше с метална решетка, която препречваше и откритата горна част на килиите. От наблюдателницата си Еди видя, че горните килии са празни, но нямаше видимост към долните.

Той погледна нагоре и кимна с глава на Майк и Ски да се присъединят към него, докато Линк спуска кросовите мотоциклети на земята пред приличащия на крепост затвор. Под прозореца нямаше килия, затова Еди метна края на въжето вътре така, че да се спусне на желязната пътека, обикаляща около горните килии. Той стъпи безшумно на металната площадка и миг по-късно двамата му съекипници се присъединиха към него.

Той показа със знаци на Майк и Ски да го прикриват, докато бавно обиколи блока от килии. Превключи очилата си от режим на нощно виждане на инфрачервен, за да провери дали някой не лежи в по-долните клетки. — Там!

В една от килиите в далечния край изглежда имаше двама души, които лежаха съвсем близо един до друг. Той превключи очилата на режим НВ. През големия прозорец влизаше достатъчно светлина, за да различи две тела под едно одеяло. Това бяха мъж и жена. Той лежеше по гръб с извита встрани глава, а тя гърбом към него с присвити до гърдите крака.

Еди привлече вниманието на Майк и Ски, вдигна два пръста и посочи към мястото, където спяха затворниците. Ски остана на платформата, пазейки Еди и Майк с автомат с лазерен прицел. Те се заспускаха внимателно по стълбите, прехвърляйки тежестта си от единия на другия край с много премерени движения, за да не допуснат и най-малкия шум.

Когато стигнаха до килията, видяха, че вратата е полуотворена. Троно и Сенг си размениха изненадани погледи. Бяха предполагали, че Мерик и Донливи ще бъдат заключени, но може би главната врата, през която се излизаше от този блок с килии, беше достатъчна, за да ги задържи вътре.

От една от торбичките около кръста му Еди измъкна малък флакон със спрей и напръска пантите на вратата с графит на прах, смазка, която в подобни случаи превъзхождаше маслото. Когато я дръпна за една от металните пръчки, вратата тихичко скръцна и Сенг замръзна. Жената се размърда и смени позата си, но не се събуди. Еди дръпна вратата още няколко милиметра, но графитът вече беше проникнал между триещите се повърхности на пантите и тя се отвори безшумно.

Двамата командоси прекосиха килията с извадени пистолети. Обичайната процедура при всяко спасяване на заложници е да провериш мишената, преди да приемеш, че е приятел. Когато стигнаха при спящата двойка, Еди посочи жената на Майк, докато той зае позиция от другата страна на купчината одеяла, която използваха за легло.

Двамата мъже едновременно притиснаха с длани устите на спящата двойка и натиснаха главите им към земята. Почти веднага Еди осъзна, че снимките, които бяха видели на сайта на „Мерик Сингър“ и бяха запаметили, не отговарят на мъжа, който се събуждаше замаян и паникьосан.

Еди го удари зад ухото с ръкохватката на пистолета и когато очите му не се затвориха веднага, той го тупна още веднъж, за да изгуби съзнание. От другата страна Майк продължаваше да притиска главата на жената към земята, докато не я разпозна като Сюзън Донливи. Той продължаваше да притиска устата й с ръка и постави пръст на устните си, за да я накара да се успокои. Тя продължаваше да се бори, докато Еди залепваше устата на мъжа с широка лепенка и му слагаше пластмасови белезници на ръцете и краката.

— Тук сме, за да ви спасим — продължи да повтаря Майк шепнешком, докато най-сетне Сюзън се успокои и той си отдръпна ръката. Очите й останаха бдителни.

— Кои сте вие? — попита тя и Майк бързо сложи ръката си на устата й.

— Тихо — предупреди я той. — Тук сме, за да спасим теб и д-р Мерик. Кой е този? — Майк посочи изгубилия съзнание мъж, когото Еди заключи за решетката.

— Той е… един от похитителите. Той… — гласът й заглъхна.

Нямаше нужда да навлиза в подробности. Майк вече беше разбрал, че похитителите я бяха довлекли в тази далечна килия, за да я изнасилят.

— Въоръжен ли е?

— Намерих това под възглавницата. — Еди вдигна един пистолет.

Троно погледна Сюзън успокоително.

— Всичко свърши. Повече никога няма да те докосне.

— Мъртъв ли е? — попита тя с покорен глас.

— Само в безсъзнание — Майк й подаде купчината дрехи, която лежеше на пода. — Облечи се.

Те изчезнаха под одеялото и Сюзън ги навлече, без да излиза изпод завивката.