Клайв Къслър - Брегът на скелетите

— Помогнете ми — прошепна Линк с одрезгавял от усилието глас, докато Джери трескаво се опитваше да скатае парашута си.

Високите обувки на Линк се захлъзгаха по посипаната с нещо като талк повърхност на покрива и Пуласки увисна от ръба на сградата. Майк прегърна Линк през кръста и заби пети в дъските, а Еди застана пред мотора и забута с все сили. За няколко мига успяха да спрат неумолимото плъзгане на Ски, но силите бяха твърде неравни. Само след няколко секунди Джери щеше да падне на земята.

Той взе бързо решение. Измъкна нож от бронежилетката си, показа го на Ски, за да види какво възнамерява да направи, и допря острието му до въжето на мотора. То беше толкова опънато, че изобщо нямаше нужда да натиска, за да го среже.

Веднага щом отново се сдоби с контрол върху парашута си, Ски направи спирала покрай стената на затвора и се стовари доста кораво върху пясъка, струпан край основите на сградата. Той остана няколко секунди на земята, за да му мине замайването, докато парашутът се издуваше и мяташе насам-натам, и изпита облекчение, че не е станал причина тяхната мисия да се провали. Точно тогава забеля кола, забит в земята на десетина метра от него. На върха му беше закрепен детектор за движение, сочещ навън, за да предупреди похитителите, ако някой се приближава към сградата. Найлоновият балдахин вече лежеше под сензора и дори един лек полъх щеше да го надуе и да задейства детектора.

Той стисна здраво вървите и трескаво ги задърпа със застъпващи се движения на ръцете, но колкото и да се мъчеше, все не успяваше да измъкне целия найлон изпод сензора.

Вятърът смени посоката си и подобно на детски балон, парашутът започна да се пълни с въздух. Ски скочи на крака и хукна към сензора. Щом го наближи, плонжира върху издуващия се найлон на балдахина и го притисна към земята, така че да не запуши погледа на електронното око. Плъзна се по гладкия найлон и щеше да се стовари с главата напред върху кола, ако не се беше извъртял встрани. Хълбокът му се оказа на няколко сантиметра под сензора.

Тогава различи трите черни силуета, които надничаха от ръба на покрива. Внимавайки да не задейства алармата, той вдигна палец нагоре.

След това се зае внимателно да издърпва парашута, като го притискаше в обятията си, сякаш носеше в пералнята пране, събирано няколко месеца. Той използва пластмасовата подложка за гърба от раницата, за да изкопае дупка до основите на сградата, в която зарови парашута. Тогава забеляза, че в основите има вентилационни отвори и си спомни от инструктажа преди мисията, че под затвора минават няколко тунела, които използват преобладаващия вятър, за да прочиства отпадъците от клозетите. Когато свърши със зариването на парашута, се изкатери обратно на покрива по въжето, което Линк му спусна.

— Ей, голям купон падна — прошепна той, когато стигна горе и Еди и Майк му помогнаха да се качи на покрива.

— Щом няма пострадали, всичко е наред — отговори му Еди.

През следващите два часа те наблюдаваха затвора от различни точки на покрива. Пазачите бяха чернокожи, което ги изненада. Бяха очаквали похитителите, мотивирани от екологични идеали, да са бели европейци или американци, но не отхвърлиха напълно идеята, че природозащитниците са наели африкански пазачи. На всеки кръгъл час двама започваха да обикалят района, докато третият оставаше при отворената порта.

Постоянството на техните обходи говореше за липса на професионализъм, която щеше да улесни спасителния екип на Корпорацията. Единият от мъжете дори запали цигара по време на обхода, като сам се лиши от способността си да вижда в тъмното, драсвайки кибритената клечка, да не говорим, че огънчето издаваше местоположението му на възможните нападатели.

Еди реши да изчакат до момента, когато пазачите започнат поредния си обход. Линк щеше да спусне мотоциклетите на земята, докато той, Майк и Ски разузнават вътрешността на затвора. Надяваха се да намерят Джефри Мерик и Сюзън Донливи, без да издадат присъствието си на охраната, но ако не успееха, бяха напълно готови да се справят с тях.

Кабрило би предпочел да изчака дневната светлина, преди да се впусне в преследване на кервана, но температурата щеше да нарасне до повече от петдесет градуса й слънцето щеше да изсмуче всяка капка пот, която тялото му би могло да произведе. Забавянето просто не беше възможно.

След като се свърза с Макс Хенли по своя сателитен телефон, той започна да се приготвя. Свали крака си и чорапа, за да извади блокчето пластичен експлозив d4 от подметката на изкуствения крак. След това постави твърдата вложка от раницата си на земята. Натика я в пясъка и стъпи на нея, за да открие центъра на тежестта. Доволен от точното разположение, той залепи малко от експлозива за долния край на крака. Запали мекия експлозив d4 със запалката си, задържайки пламъка върху него, докато хубаво се разгори. На този номер го беше научил Макс. Във Виетнам са използвали d4 от противопехотни мини, за да си готвят.