Клайв Къслър - Брегът на скелетите

Шумът на двигателите се промени, Тайни започна леко издигане и когато палубата започна да се накланя, жълтата лампа загасна и светна зелената.

За разлика от другите скокове на спецчастите сега нямаше нужда да скачат в стегната група. При скоковете от голяма височина, където свободното падане е твърде кратко, парашутистите имаха достатъчно време да се прегрупират във въздуха и да избегнат опасността да се разделят. Един по един мъжете тръгваха със ситни крачки напред и изчезваха през отворената рампа. Леките мотоциклети увиснаха под тях, когато всички извиха гърбове, преди да дръпнат шнуровете. Щом Хуан стигна до ръба на рампата, той видя четирите малки светлинни на върховете на парашутите, които показваха, че са се разтворили успешно. Щом наближиха Дяволския оазис, светлинните щяха да бъдат заменени с инфрачервени, които да се различават само с очилата за нощно виждане.

Кабрило избута мотоциклета си до ръба като рок звезда, която се гмурва от сцената. Протегна ръце встрани и изви гръб, изпълнявайки съвършен скок. Насрещното течение го блъскаше, но той успя да запази позата си. Усети, че започва да се преобръща, и коригира положението на тялото си, за да остане водоравно. Протегна ръка, за да дръпне шнура миг преди падащият под него мотоциклет да дръпне края на дългото въже. Издърпващият парашут излетя и се напълни с въздух. Съпротивлението му на въздуха изтегли основния парашут от раницата.

Хуан на секундата разбра, че има някакъв проблем. Парашутът за миг се забави, преди да изскочи от торбата си, но не последва очакваното разтърсване от неговото отваряне. Въздушното съпротивление на частично надутия парашут го изправи вертикално, но той продължи да пада право надолу. Плясъкът на найлона над главата му звучеше като платно при силен вятър.

Дори да погледнеше нагоре, беше прекалено тъмно, за да разбере какво се бе случило, но все пак беше скачал достатъчно, за да стигне до извода, че носещите върви са се оплели.

Макар движенията му да си останаха спокойни, мозъкът му работеше трескаво. Той тихичко се ругаеше, докато се опитваше със завъртане на тялото и дърпане да разплете вървите. Сам беше сгънал парашута, така че грешката си беше лично негова. Ако не успееше да оправи вървите щеше да изложи цялата мисия на опасност.

Разполагаше с достатъчно височина, затова продължи да се бори с вървите, но когато наближи шест хиляди метра, трябваше да вземе някакво решение. Ако паднеше още надолу, дори и да успееше да оправи парашута, нямаше да може да планира до затвора. Въпреки запаса от време, който Еди беше изчислил, използвайки съотношението между планирането и падането, той щеше да кацне далеч преди Дяволския оазис. От друга страна, ако отрежеше големия, за да остане на много по-малкия резервен парашут, щеше да се спусне твърде ниско и не достатъчно близо до крайбрежието, за да го прибере Джордж с хеликоптера.

Той погледна алтиметъра, който беше закрепен на китката му. Беше минал отметката шест хиляди.

С ругатня сряза въжето на мотоциклета, освободи се от плющящия главен парашут. Свободното му падане автоматично изкара издърпващия парашут, който освободи резервния, и за пръв път, откакто издърпа шнура, Кабрило си позволи да помисли за положението си. Ако и резервният откажеше, щеше да разполага приблизително с три минути, за да обмисли какво ли ще изпита, като се забие със скорост от сто и деветдесет километра в час в пустинята. Каквото и да беше, със сигурност щеше да продължи кратко.

Със свистене резервният парашут се отвори като черно цвете, а болката от стягането между краката и раменете беше най-сладката, която Кабрило беше изпитвал през живота си.

— Великодушен жест вика Скоти от Мъртвата долина — каза той в микрофона. Позивните бяха Максовата идея за хумор и неговият принос за мисията.

— Или си се разбързал да слезеш на земята — отговори Еди, — или имаш проблем.

— Главният парашут не сработи. Трябваше да го отрежа.

— На каква височина си, Великодушен?

— Пет хиляди осемстотин двадесет и три.

— Минутка.

— Чакам, Скоти.

Задачата на Еди беше да ги заведе до целта им, затова той носеше преносим компютър за изчисляване на скоковете и джипиес.

— Окей, Великодушен, ако използваш максимално спиране, ще падаш с четири метра и четиридесет на секунда. Това ти дава двадесет минути полет. — Въпреки че носеха мотоциклети, другите щяха да останат двойно повече време във въздуха благодарение на своите много по-големи правоъгълни парашути. — Ветровете на твоята височина все още духат с около петдесет възела, но ще отслабнат, щом се спуснеш по-близо до земята.