Клайв Къслър - Брегът на скелетите

Хуан се беше приземил на няколко метра от следите от гуми в пясъка и след като отпи глътка вода от единствената манерка, която носеше, той забеляза, че те са много раздалечени и че гумите са оставили силно назъбени отпечатъци — значи това бяха специално оборудвани за пустинята превозни средства.

Според него това му откриваше три възможности, две от които бяха добри. Или принадлежаха на намибийската армия или на някоя фирма за сафарита, които с радост щяха да помогнат на човек, закъсал в безлюдната пустош. Или бяха контрабандисти, които щяха да го убият още с приближаването му.

Каквито и да бяха, не му беше присъщо да чака няколко дена, докато Макс открие местоположението му о помощта на подкожния предавател и да изпрати екип, който да го спаси. Кабрило предпочиташе да се измъкне сам от бъркотията, която бе предизвикал, защото не искаше да търпи подигравките на своя най-добър приятел, когато се върнеше на „Орегон“.

Хуан подреди цялата екипировка, която не беше закачена на главния парашут. Реколтата беше доста мижава. Бяха му останали автоматът, автоматичният „Глок“ и достатъчно деветмилиметрови патрони. Освен това малък комплект за оцеляване, в който имаше кибрит, таблетки за пречистване на вода, малко корда за риболов и още няколко неща. Имаше още парашут и раница с вградена пластмасова плочка, извита по формата на гърба, която служеше за облекчаване на напрежението от отварянето на балдахина.

Всъщност нямаше нищо, което да му помогне да настигне кервана, но Кабрило криеше асо в ръкава си. Той потупа изкуствения си крак. Всъщност асото е в маншета ми, помисли си той.

В продължение на петдесет минути Еди, Линк, Майк и Ски планираха спокойно по нощното небе. Тъй като в миналото си беше оперативен служител на ЦРУ, той нямаше парашутната подготовка на бившите войници от екипа, но Еди бе природен талант в почти всичко, което правеше. Причината се криеше в десетилетията упражняване на бойни изкуства, които беше научил от дядо си в китайския квартал в Ню Йорк. Това му позволяваше да се съсредоточава напълно върху всяка нова задача.

На него му липсваше и бойният опит на останалите бойци на Корпорацията. По време на кариерата си той бе работил в дълбока нелегалност и винаги сам, без никой, който да му пази гърба. Преструваше се на такъв, какъвто не е, за да изгради мрежа от осведомители, чрез които да събира разузнавателна информация. Но само няколко месеца след като се бе присъединил към Корпорацията, Хуан го направи шеф на наземните операции по простата причина, че Еди никога не би си позволил да се издъни.

Използвайки данните от джипиеса, той неотклонно насочваше своя екип към Дяволския оазис. Те се озоваха на такава височина над самотния затвор, че можеха да покръжат малко над него, за да огледат безличния покрив и вътрешния двор. Инфрачервените сензори отчетоха, че зад затворената порта има трима пазачи и автомобил, чийто двигател е още топъл. Еди предположи, че сигурно са го използвали за проверка на района около час преди това. Останалите превозни средства в двора и пред затвора бяха толкова студени, колкото нощния въздух.

Той почука по микрофона на бузата си, което беше предварително уговореният сигнал за Линк да се спусне първи.

Франклин Линкълн отпусна нагоре халките на вървите, за да започне да се спуска, обръщайки се срещу вятъра точно когато краката му се отъркаха в зъберите на парапета колкото може по-далече от пазачите. Той се стовари върху земята почти безшумно и веднага започна да събира парашута. Трябваха му няколко секунди да свали оборудването си и да свие найлона така, че да не плющи. Когато беше готов, той почука по своя микрофон.

Еди изскочи от мрака като привидение, а парашутът му се бе разпрострял над главата му като крилете на лешояд. Той се наклони така, че кросовият мотоциклет, който висеше на въже под него, да кацне вдясно от Линк. Големият бивш тюлен сграбчи ръкохватките в мига, когато балонните гуми се опряха в земята, и задържа мотора, за да не падне. Кацането на Еди беше безупречно. Щом свали парашута си и го ската така, че да не се вижда, дойде времето на Майк Троно да кацне. Линк отново се погрижи мотоциклетът да не издрънчи върху дебелия дървен покрив и да вдигне охраната по тревога.

Джери Пуласки кацна последен. Когато неговият мотор се спусна на покрива и той започна да се оправя с парашута си, един порив на вятъра го дръпна назад. Линк държеше здраво мотоциклета, но натискът на вятъра върху парашута на Ски беше толкова голям, че той сякаш се опитваше да удържи чадър по време на ураган.