Клайв Къслър - Брегът на скелетите

Постави крака върху вложката на точното място и натисна с цялата си тежест. Цветът на двете парчета пластмаса бързо стана восъчен, след това те се размекнаха и смесиха, а шевът помежду им не можеше да се различи. Той хвърли пясък върху вложката, за да загаси пламъците. След това изчака десет минути, за да изстине. Хвана плочката и стовари прикрепения към нея крак с все сила в земята. Импровизираната му заварка издържа. За да засили още повече връзката, той простреля плочата на четири места и завърза протезата към нея с въже, което отряза от вървите на парашута.

После събра скромното си имущество, заряза част от мунициите, за да намали теглото си, и се изкатери на върха на най-високата дюна наблизо. Сложи парашута на земята и завърза вървите му за презрамките на бронежилетката, като провери дали халките са на подходящо разстояние, за да може да го управлява. Седна, сложи си протезата и за по-сигурно я закачи с ремъци за колана си. После провери равновесието си върху вложката.

Вятърът продължаваше да духа откъм гърба му, усилвайки се от време на време до петдесет километра в час, но никога не падаше под тридесет. От върха на дюната видя, че следите, оставени от превозните средства, изчезваха в мрака, но имаше достатъчно естествена светлина, затова нямаше нужда да използва очилата за нощно виждане.

Той се приближи тромаво към края на дюната и без да се замисля и за секунда, се спусна надолу подобно на сноубордист, който се бори за олимпийското злато. Парашутът се повлече зад него, докато плочата се плъзгаше по мекия пясък. С увеличаването на скоростта му, в парашута започна да се събира въздух и когато количеството му стана достатъчно, балдахинът се разтвори. Отварянето му завъртя Хуан така, че сега парашутът се оказа пред него, надут докрай от несекващия вятър. Силата му преодоля земното притегляне и пързалянето на Кабрило премина в параски.

Той се наклони назад, за да устоява по-лесно на силата на парашута и да запази равновесие, докато отскачаше от дюна на дюна. Когато се стоварваше на дъното между две дюни, прегъваше колене, за да убие удара, и продължаваше да се носи по пустинята, теглен напред от вятъра. Когато вятърът променяше леко посоката си, това го отдалечаваше от следите на кервана. Но Хуан бързо се научи как да управлява параските, като дърпа вървите с халките, и вече не се отдалечаваше на повече от седемстотин-осемстотин метра от следите.

Изобретени като екстремен вид спорт във Върмонт и Колорадо, параските включваха сноуборд или ски и парашут, но много по-малък от този на Кабрило. Пясъкът оказваше по-голяма съпротива от снега, но неговият голям парашут „крило“ го влачеше из пустинята със скорост, за която зависимите от адреналина можеха само да мечтаят.

През първите петнадесет минути падна няколко пъти, докато се научи да контролира ритъма си, но след това започна да лети по пясъка, оставяйки лъкатушеща диря, която се изкачваше и спускаше по морето от дюни като следата на гърмяща змия.

Десет минути след полунощ пазачите завършиха обиколката на Дяволския оазис. Голямата порта се затвори и мъжете, скупчени на покрива, чуха стърженето на резе, което се връща на мястото си. Те дадоха на пазачите още десет минути, за да седнат по местата си, и започнаха да действат.

Майк и Ски използваха безшумен електрически винтоверт, за да завият големи болтове в якото дърво над мястото, където възнамеряваха да свалят мотоциклетите. Завиха още два от двете страни на един от прозорците. На тези болтове закачиха скрипците и приготвиха сиво-кафявите въжета, оставяйки ги да се полюшват по фасадата на затвора.

Еди преметна автомата през гърба и си сложи очилата за нощно виждане. Прехвърли се през парапета и бързо като маймуна се спусна по осеяното с възли. Когато се изравни с прозореца без стъкла, той измъкна от кобура автоматичен пистолет със заглушител.

Блокът с килиите всъщност беше висок три етажа и заемаше приблизително една четвърт от сградата. Точно под опасната позиция на Сенг се простираха две редици железни решетки, които затваряха помещенията. До тях се стигаше по железни пътеки и извити стълби. Стъпалата и площадката бяха тесни, за да не могат затворниците да се втурнат на тълпа срещу пазачите, които някога са работили тук. Във всяка килия имаше празни железни рамки от легла, върху които са били сламениците. Еди предположи, че сламениците са лежали върху кожени ремъци, които отдавна бяха изгнили.