Клайв Къслър - Брегът на скелетите

Мерик опита да се съпротивлява, но Скис лекота го задържа.

— Тук сме, за да те спасим — каза бившият морски пехотинец. — Всичко е наред.

Лицето на Мерик, в началото стреснато и уплашено, изрази облекчение и той спря да се дърпа. Когато Ски го попита дали вече може да си дръпне ръката, Мерик кимна.

— Кои сте вие? — попита шепнешком той.

— Професионален екип за спасяване на заложници. Ранен ли си? Можеш ли да вървиш?

— Мога и да тичам — отговори Джефри. — Фирмата ли ви изпрати?

— Подробностите се уточняват. Засега е достатъчно да измъкнем теб и госпожица Донливи от тук.

— Намерили сте Сюзън? Как е тя?

— Доста е разтърсена. Била е изнасилена.

— След всичко, което тези копелета й причиниха, са я и изнасилили на всичко отгоре? Бог да ми е на помощ, но Дан Сингър ще си плати.

— Значи бившият ти партньор стои зад това? — отбеляза Ски, докато помагаше на Мерик да стане.

С учения между тях Ски и Майк се запромъкваха обратно към вратата. Джефри Мерик се втурна напред, когато видя Сюзън застанала до Еди Сенг с лице окъпано в лунна светлина. Той отвори обятия, за да я прегърне, но се спря и по лицето му се изписа объркване.

— Лицето ти — измърмори той озадачено. — Ти не си…

Това беше всичко, което можа да каже. Сюзън блъсна Еди в същия миг, когато измъкна пистолета му от разкопчания кобур. Очите й бяха диви и предизвикателни, докато го насочваше, а палецът й освобождаваше предпазителя на беретата.

— Пукни, кучи сине! — изпищя тя с пълно гърло и дръпна спусъка.

Реакцията на Еди беше мълниеносна въпреки безумната ситуация. Но въпреки че реагира предимно тялото му, той успя да съобрази, какво се бе случило. Сюзън Донливи изобщо не е била жертва. Тя бе съучастничка на похитителите, а онова в другия блок не е било изнасилване, а двама любовници, които са си намерили усамотено място.

Той замахна с ръката си нагоре, улучвайки китката на Сюзън секунда преди беретата да произведе изстрел. Откатът запрати оръжието на пода на сумрачния коридор. Гърлото й остана незащитено и Еди продължи удара с ръба на дланта си, но в последния миг го омекоти, за да не смаже сънната й артерия и да я убие. След това се обърна.

Джефри Мерик лежеше на земята. Ски и Троно бяха клекнали до него. Кръвта, опръскала стената зад тях, приличаше на теста на Роршах 14 14 Много популярен тест с мастилени петна, създаден от Херман Роршах през 1921 г. за оценка на психологическото състояние на пациента. — Б.пр. .

— Жив ли е?

— Да, но го е улучила високо в гърдите — Ски вече вадеше стерилна превръзка от медицинския си комплект. Лицето на Мерик беше много бледо и той дишаше на пресекулки, докато се мъчеше да потисне болката. Гръдният му кош беше подгизнал, а от раната продължаваше да блика кръв. — Не знам дали има увредени вътрешни органи, но ти му спаси живота.

— Не, не съм — отговори Еди и измъкна превръзката от ръката на Ски. — Нямаме време за това. Тя е една от тях и без съмнение излъга за броя на пазачите. След десет секунди тук ще гъмжи от хора. Вдигай го и давай да вървим.

— Какво става? — попита Линк по тактическата радиовръзка.

— Донливи простреля Мерик. Смятам, че работи с похитителите.

Ски приклекна така, че Майк и Еди да сложат Мерик на широкото му рамо. За негова чест Мерик изстена, но не извика. Кръвта, която се стичаше по гърба на камуфлажната униформа на Ски, напомняше мастило и миришеше на стари монети.

— Какъв е планът? — попита Линк.

— Придържаме се към първоначалния и се молим да ни стигне времето. Бъди готов да спуснеш Мерик при моторите. Той е доста зле.

— Ще чакам.

— А нея какво ще я правим? — попита Майк и посочи към мястото, където Сюзън Донливи лежеше в безсъзнание до стената. Имаше вид на парцалена кукла, чийто пълнеж е изваден.

— Зарежи я — отговори Еди с една потискан гняв. Трябваше да предвиди тази възможност, но се размекна заради онова, което се беше случило на голямата му сестра преди толкова години. То замъгли съзнанието му. За подобна опасна липса на трезва преценка Хуан сигурно щеше да го уволни, ако успееха да се измъкнат живи от тази каша.

Те потеглиха в тръс. Еди водеше, а Майк пазеше гърба им. Лампите на тавана изведнъж блеснаха ярко, но после светлината им стана по-убита, след като беше пуснат генераторът, скрит някъде в крепостта. Откъм далечния ъгъл се чу блъскане на врата и тропот на крака, бързащи по неравния под. Те се насочиха към килията, където чакаха въжетата, и мъжете инстинктивно ускориха крачки, но накрая хукнаха с все сили, зарязвайки всички опити да не вдигат шум.