Клайв Къслър - Брегът на скелетите

Мерик простенваше всеки път, когато тялото му подскачаше и разкъсаната плът около раната се раздираше още малко.

Вратата на блока с килии беше на около пет метра от тях, когато иззад ъгъла се показа стена от мъже. Повечето от тях бяха по бельо, но събудени от изстрела, бяха имали достатъчно присъствие на духа да грабнат някакво оръжие. Екипът на Корпорацията стоеше с лице към поне десетина въоръжени африкански пазачи в коридор, който заприлича на стрелбище.

Еди разполагаше с частица от секундата, преди пазачите да осъзнаят, че са открили плячката си и да открият огън с всичко, което имат. Той хвърли настрана автомата си и вдигна ръце, разигравайки най-големия залог в живота си. Пазачите не свалиха оръжието си, но никой не стреля. Зад себе си Еди чу оръжията на Ски и Майк да тупват с дрънчене на пода и после тропота на още крака зад гърбовете им. Той рискува да погледне през рамо. Там стояха още десетина войници с автомати АК-47 в ръце.

— Разкрити сме — прошепна той в микрофона, за да го чуе Линк. — Обади се на „Орегон“.

В този момент пристигна още един мъж само по камуфлажни панталони и с незавързани обувки на краката, но стойката и държането му подсказваха, че е офицер. Лицето му беше слабо с клюнест нос и хлътнали бузи.

— Имах сведения, че малка армия ще дойде да спаси Моузис Ндебеле — каза той на съвършен английски, — а не шепа бели наемници. Въпреки това екзекуцията ви призори ще бъде удовлетворителна.

— Какво ще кажете, ако разберете, че бяхме наети да спасим д-р Мерик и изобщо не сме чували за Моузис Ндебеле? — попита Майк Троно в опит да бъде саркастичен.

— В такъв случай екзекуцията ви изобщо няма да ме удовлетвори.

Хуан Кабрило никога не беше изпитвал подобна болка. Това не беше острата съкрушителна агония, когато изстрелите на китайската канонерка откъснаха крака му, а всеобхватна болезненост, която караше всичките му мускули да се сковават, докато в един момент разбра, че повече не може да продължава. Бедрата и гърбът му бяха поели по-голямата част от напрежението, свързано с параските и сега имаше чувството, че гори отвътре. Пръстите му се бяха схванали от продължителното стискане на халките, без да може да им даде почивка. Нямаше начин да позволи на която и да е част от тялото си да се отмори, ако не спре. Но това не беше възможно.

Докато вятърът в пустинята продължаваше да духа, Кабрило мрачно се държеше за парашута си и се носеше над пясъка. Завоите му вече не бяха точни и когато падаше, му трябваше все повече и повече време, за да се изправи на крака. Не беше почивал от мига, когато сателитният телефон звънна и Макс Хенли му съобщи, че Еди, Майк и Ски са заловени.

От това, което Линк бе могъл да чуе по радиостанцията, когато колегите му са били разкрити, стана ясно, че в Дяволския оазис имало контингент зимбабвийски войници, охраняващи водача на опозицията в страната Моузис Ндебеле. Линда направи едно бързо проучване и откри, че след няколко дни на Ндебеле му престои процес заради престъпления срещу държавата, а най-вероятно и екзекуция. Официалното оплакване на ООН срещу Зимбабве не беше постигнало нищо, освен да накара правителството да ограничи още повече свободите в страната. Беше обявено извънредно положение, а в столицата Хараре от смрачаване до зори бе въведен полицейски час.

Линда научи още, че Ндебеле има множество последователи от различните племена. Той бил водач на първото опозиционно движение, което би могло да свали корумпираното правителство на Зимбабве и да установи демокрация в някога най-богатата африканска държава, сега съсипана от глад и болести. Яростен партизански командир по времето, когато Зимбабве е известна като Родезия и е управлявана чрез система на апартейд от бялото малцинство, сега Моузис Ндебеле бил привърженик на мирните средства за свалянето на режима. Линда попадна на многобройни сравнения с Ганди.

Макс вече беше предал информацията на Ленгстън Овърхолт. Той му казал, че дори самото откриване на Ндебеле е голямо разузнавателно постижение и добавил, че ако Корпорацията успее да го спаси, това ще засили позицията на Америка в Южна Африка. Беше твърде рано да говорят за пари, но Ленгстън уверил Макс, че премията за спасяването на Ндебеле ще бъде най-малко няколко милиона.

Макс докладва също така, че Сюзън Донливи май изобщо не е била отвлечена. Излиза, че била съучастничка в отвличането на Джефри Мерик и при първа възможност простреляла учения в гърдите. Линк не знаел колко тежка е раната.