Клайв Къслър - Брегът на скелетите

— Знаеш ли къде държат д-р Мерик? — попита Еди, когато тя отхвърли одеялото настрана.

— Да, в друг блок.

— Кажи ни къде.

— Мога да ви заведа — предложи тя.

Еди поклати глава.

— Прекалено опасно е.

— Моля. Искам — тя се поколеба. — Трябва да си върна част от самочувствието. Между другото, този пазеше пред другия блок от килии. Сега горе няма никого. Всички спят в старото административно крило.

— Колко са? — попита Майк.

— Мисля, че осем или девет, но не съм сигурна.

Бройката изглеждаше прекалено малка, за да сложат трима души да пазят главния вход, но Майк не го спомена.

— Като този пор ли са въоръжени?

— Когато дойдоха, неколцина носеха калашници — отговори Сюзън. — Тя започна тихичко да плаче. — Моля, позволете ми да ви отведа при д-р Мерик. Ако не помогна, никога няма да мога да живея с мисълта за онова, което ми направи. — Тя кимна към лежащия в безсъзнание изнасилвач.

Еди беше готов да откаже, но й повярва, когато каза, че никога няма да се възстанови от това изпитание, ако се измъкне просто така. Бог знаеше, че неговата собствена сестра намери покой едва когато изгълта половин шише водка и кутийка с хапчета за сън.

Блажената усмивка на лицето й все още го преследваше. Освен това не виждаше защо Сюзън да не дойде с тях, ако единственият пазач на този етаж на затвора беше със запушена уста и вързан.

— Добре — каза той. Майк го погледна неодобрително. Еди махна с ръка, сякаш за да пропъди загрижеността му. — Можеш да дойдеш до вратата на блока. Аз ще остана там с теб, а след това бързо изчезваме.

— Благодаря — каза тя и избърса очите си с опакото на ръката.

След като извади тежка връзка пиринчени ключове от джоба на изнасилвача, Еди помаха на Ски да дойде с тях. Ски слезе по стълбите и ги настигна при единствената врата, която водеше навън от блока с килии. Пантите бяха от външната страна, затова Ски и Майк я повдигнаха малко, а Еди я отвори само толкова, колкото да се промъкнат.

Коридорът отвън беше прав и дълъг, а подът покрит с пясък. Нямаше никаква светлина, за да могат очилата за нощно виждане да работят, затова тримата мъже ги бутнаха начелата си. Те тръгнаха, без да виждат нищо, опипвайки с пръсти грубите камъни на стената, докато стигнаха ъгъл. Зад него лежеше още един дълъг коридор.

— На половината път надолу от дясната страна — прошепна Сюзън. — Обикновено пред вратата има стол за пазача.

Еди рискува да светне фенерче с червен филтър, като прикри с ръка лъча му. Един метален сгъваем стол стоеше на същото място до вратата, както пред първия блок с килии. Еди напръска древната ключалка с графит на прах и подаде флакончето на Ски, за да обработи пантите, докато той опитваше ключовете, за да открие подходящия.

Въпреки смазката от графит бравата превъртя неохотно, но за техен късмет безшумно. Мъжете отново си сложиха очилата за нощно виждане. Майк и Ски бяха зад Еди с готови за стрелба автомати. Той внимателно дръпна вратата. Пантите леко изскърцаха, докато отворът ставаше по-широк.

Цевите на автоматите на Ски и Майк не стояха неподвижно. Пред тях се откриваше все по-голяма част от блока с килии и те покриваха всеки квадратен сантиметър, който можеха да виждат, докато вратата не се отвори достатъчно, за да минат.

През широкия прозорец нахлуваше лунен лъч и осветяваше част от пода, а млечният му блясък караше решетките да блестят като слонова кост.

Двамата командоси влязоха в помещението приведени и внимателно го огледаха. Придържаха се близо до стените, проверявайки дали територията е чиста и дали има хора в коридорите, които отделяха редиците килии. Ски започна да се изкачва по едната извита стълба, а Майк пое по срещуположната. Те се качиха само толкова, че да могат да надникнат към килиите на втория етаж с очилата си, включени на инфрачервен режим. Всички бяха празни. След това провериха килиите на третия етаж, но отново нищо не намериха.

Когато слязоха пак на партера, се заеха внимателно да проверяват редицата килии, като започнаха от задния край на помещението към вратата, така че да не се наложи да се връщат, щом свършат. Това беше техника, която спестяваше само няколко секунди, но за тях всеки миг беше важен. Еди остана пред вратата заедно със Сюзън.

В предната част на помещението откриха спящ човек. Майк напръска пантите и ключалката, докато Ски търсеше подходящия ключ. Малко по-късно вече бяха вътре. Ски клекна до Джефри Мерик, когото веднага разпозна въпреки едноседмичната му брада. Той постави внимателно ръка на устата на Мерик и го разтърси, за да се събуди.