Клайв Къслър - Брегът на скелетите

— Трима от моя екип в момента са в затвора, защото опитаха да спасят един американски бизнесмен, но бяха заловени от частите, охраняващи Ндебеле. Едно от моите момчета успя да избяга и чака със самолет на около шейсет километра от затвора. Ако спася моите хора, съм готов да помогна и за спасяването на вашия водач.

Мъжът с револвера остана невъзмутим.

— Как ни намери?

— Основният ми парашут се заплете и планирах с резервния, когато видях светлините на фаровете ви. Импровизирах си параски и ви последвах.

— Историята ти е достатъчно невероятна, за да бъде вярна. — Мъжът свали оръжието и каза нещо на местен диалект. Един от африканците пристъпи и извади нож от джоба си.

— Само за сведение, имам автоматичен пистолет. „Глок“ в кобура и автомат МП-5 на гърба си.

Мъжът с ножа се поколеба и погледна към водача на групата. Той кимна, африканецът сряза найлона и Хуан си пое дълбоко въздух за първи път, след като се бе търкулнал тук по дюната. Той се изправи бавно, като държеше ръката си далеч от кобура.

— Благодаря — каза и протегна ръка. — Наричайте ме Хуан.

— Мафана — каза водачът и стисна палеца му в традиционния поздрав. — Какво знаеш за нашия баба̀, нашия баща Моузис Ндебеле?

— Знам, че много скоро ще бъде съден и екзекутиран и ако това се случи, всяка възможност да свалите правителството ще бъде загубена.

— Той е първият водач, който успя да обедини двете големи племена в Зимбабве, матабеле и машона — обясни Мафана. — По време на нашата война за независимост той стана генерал още преди да е навършил тридесет. Но след войната управляващият елит видя в неговата популярност заплаха за властта си. Често го затваряха и измъчваха. Този път го държаха две години в затвора и ще го убият, ако не го спасим.

— С колко души разполагаш?

— Тридесет. Всички са служили под неговото командване.

Хуан огледа лицата на мъжете. Никой от тях не беше под четиридесет години, но въпреки това в очите им грееше упованието и увереността на мъже, вкусвали битка, което компенсираше възрастта им.

— Можете ли да оправите камиона? — попита той и пристъпи напред, но беше забравил, че все още беше свързан с пластмасовата вложка на раницата, и падна по лице. Неколцина от мъжете се изкискаха.

Раздразнен, Кабрило се изтърколи настрани и седна, за да свали протезата. Кискането им секна, щом видяха проблясващия изкуствен крак. Той го дръпна и подхвърли:

— Просто мислете за него като за най-голямото швейцарско ножче на света.

Мъжете се засмяха отново. Мафана помогна на Хуан да се изправи и му подаде ръка, за да пази равновесие, докато подскача до мекия пясък към временния лагер.

— За да отговоря на въпроса ти, да, можем да го оправим. Прах е влязъл в горивната помпа и я е блокирал. Ще бъдем готови за тръгване след няколко минути, но вече изгубихме много време.

Хуан взе назаем чук и секач, които лежаха на едно проснато до камиона одеяло, и започна да освобождава протезата си от пластмасовата плочка.

— Как смятате да освободите Ндебеле?

— Ще организираме засада и ще чакаме, докато тръгнат да преместват Моузис. В Хараре слуховете твърдят, че процесът ще започне след два дена.

Тогава ще бъде много късно за моите момчета, помисли си Хуан. Освен това засадата щеше да гарантира на Ндебеле куршум в главата в мига, щом нападнеха охраната. Трябваше да намери начин да убеди Мафана да атакува Дяволския оазис преди съмване, или Еди Ски и Майк щяха да умрат.

— Какво ще кажеш да освободим Моузис тази нощ и да го закараме в Южна Африка?

Бившият партизанин погледна сериозно Кабрило и каза:

— Бих искал да науча повече за твоя план.

— И аз — измърмори Хуан на себе си, знаейки, че разполага само с няколко секунди, за да измисли нещо. — Първо искам да знам разполагате ли с гранатомети?

— Стари руски РПГ-та, останали от войната.

Хуан изстена. Зимбабвийската освободителна война беше приключила преди двадесет и пет години.

— Не се тревожи — добави бързо Мафана, — изпробвахме ги.

— Въжета? Имате ли въжета?

Мафана попита нещо един от хората си и после преведе отговора за Хуан.

— Да, и то много. Най-малко триста метра найлоново въже.

— И един последен въпрос — каза Хуан, погледна назад към срязания парашут, който потрепваше на вятъра, и вдъхновението го озари като гръм от ясно небе.

— Някой от хората ти знае ли да шие?

Непрекъснатото жужене на насекомите за малко да попречи на Даниъл Сингър да чуе звъна на своя сателитен телефон. Той заопипва влажната купчина чаршафи под мрежата срещу комари. Беше си легнал с него, защото се страхуваше, че някой от наемниците му, ще го открадне, докато спи. Парите можеха да купят ограничена вярност.