Клайв Къслър - Брегът на скелетите

— Ало — обади се той с надебелял глас.

— Дан, обажда се Нина. Имаме проблем. Някой се опита да спаси Мерик.

Изведнъж Сингър се събуди напълно.

— Какво? Разкажи ми какво се случи.

— Били са четирима. Трима бяха заловени, но четвъртият избяга с мотоциклет. Сюзън простреля Мерик в гърдите. Затова разбрахме, че са тук. Пазачите на Моузис Ндебеле намериха парашути на покрива.

— Чакай малко. Сюзън е застреляла Джеф?

— Да, в гърдите. Престорила се, че е жертва на отвличането, и когато й се отворила възможност, грабнала пистолет и го гръмнала. Спряхме кървенето и го приспахме с малко хероин от запасите на Ян. Не се тревожи, конфискувах останалото.

Злоупотребата на хората му с наркотици беше последното нещо, за което Сингър би се разтревожил.

— Кои са хората, дошли за Мерик?

— Твърдят, че са наети от фирмата, за да спасят него и Сюзън. Не искат да кажат нищо повече. Дани, капитанът на пазачите иска да ги екзекутира на разсъмване. — В гласа й имаше ужас, когато каза това. — Всичко се изплъзва от контрол. Не зная какво да правя.

— Нина, първо се успокой. — Сингър си пое дълбоко дъх, за да успокои собствените си нерви и да помисли как да се справи с положението. От мочурището с мангрови дървета пред отворената колиба, където спеше, се носеше мъгла. Наблизо един от африканските наемници изръмжа насън, а в далечината проблясваха безбройните петролни платформи, които бълваха толкова пламъци, сякаш целият свят гореше. От гледката на това пълно разрушаване на околната среда му се догади.

— Какво да направя? — попита Нина.

Сингър се вторачи в светещия циферблат на своя часовник, докато успя да различи, че е четири и тридесет сутринта. Преди да заспи, беше проверил последната метеорологическа сводка. В нея се съобщаваше, че бурята, която се заражда в средата на Атлантика, вероятно ще се превърне в десетата с име през тази година и по всичко личеше, че ще се разрасне в чудовищен ураган.

Използването на Дяволския оазис за затвор на бившия му съдружник и ровичкането в неговото съзнание, беше само първата част от плана. Така просто убиваше времето, докато се появеше голяма буря, за да осъществи втората част на своята операция. Тъй като майката природа му оказваше толкова любезно сътрудничество, макар и с помощта на нагревателите, които бе инсталирал още през 2004, още сутринта можеше да докара Мерик със самолета тук, в Кабинда.

— Утре заран ще изпратя самолета да ви прибере.

— Ама… — започна Нина, но после замълча.

— Какво има?

— Дан, казаха, че на разсъмване ще убият тримата командоси. Ние разговаряхме помежду си и никой не иска да бъде тук, когато това се случи. Настроението наистина е много лошо. Началникът на охраната още си мисли, че някаква група е на път, за да спаси Ндебеле, и никоя от жените, включително и аз, не се чувстваме сигурни около тях. Знаеш какво искам да кажа.

Сингър се замисли.

— Добре. На около шейсет километра източно от вас има едно място. Пилотът, който пръв ме заведе в Дяволския оазис, ми каза за него. Не мога да си спомня името му, но ще го проверя на картата. Това е запустял град, но до него има самолетна писта. Ще звънна на пилота в Киншаса и ще го накарам да излети още на съмване. Вземи един от джиповете и чакай там. Той би трябвало да пристигне преди обед.

— Благодаря ти, Дани. Това ще свърши работа.

Сингър прекъсна връзката. Реши, че няма смисъл отново да ляга да спи. Годините на грижливо планиране вече щяха да се изплатят. Колко по-лесно щеше да бъде, ако не бе пропилял толкова много от богатството си, след като принуди Мерик да изкупи неговия дял. Просто би могъл да плати за онова, от което имаше нужда, и да избегне необходимостта да предприема толкова трудни стъпки.

Но докато стоеше облегнат на колоната на верандата и гледаше към адските отблясъци на петролното поле, той осъзна, че трудностите на операцията щяха да направят успеха й още по-сладък. Нищо не можеше да замени усилената работа. Може би това беше причината да раздаде по-голямата част от милиардите си. Бяха спечелени прекалено лесно. Той и Мерик още нямаха тридесет, когато патентоваха своите „чистачи на сяра“. Разбира се, бяха прекарали дълги часове, за да подобрят системата, но те бяха нищо в сравнение с времето, което му беше нужно, за да разбере и оцени толкова голямо богатство и успех.

Беше работил толкова усилно, за да организира тази операция, и сега можеше да й се наслади в пълна мяра. Жертвите, трудностите и лишенията правеха крайната му победа много по-ценна от всички пари, които бе натрупал в предишния си живот. А това, че победата беше за доброто на човечеството, я правеше още по-велика.