Клайв Къслър - Брегът на скелетите

В същия миг на покрива се появиха дупки, големи колкото двадесет и петцентови монети, а малко по-късно трясъкът на автоматична стрелба наруши спокойствието на улицата. Парченца коноп се разхвърчаха наоколо, когато в голямата мрежа попаднаха няколко откоса. Рибарят стоеше доста далеч от края на покрива и Хуан нямаше защо да се тревожи за него. Той хвана Слоун за ръката и двамата хукнаха наляво към улицата, която изглеждаше по-оживена.

Когато изскочиха изпод покрива, около тях се посипаха куршуми. Скорпионът е създаден за близък бой, а и стрелецът беше твърде възбуден, за да успее да укроти прословутото с неточността си оръжие. Хуан и Слоун намериха временно убежище зад един петтонен камион МАН.

— Добре ли си? — попита той, дишайки тежко.

— Да, съжалявам само, че ям като прасе, откакто пристигнахме тук.

Кабрило рискува да погледне откъм задната част на камиона. Единият от стрелците се спускаше внимателно по покрива, прикриван от другарите си, застанали на прозореца на Лука. Те забелязаха Хуан и обсипаха камиона с куршуми. Той отново хвана Слоун за ръката и двамата забързаха към кабината. Високият контейнер в каросерията ги скриваше от прозореца и Хуан се прехвърли от гума на гума до стъпалото на кабината. Държеше пистолета си в готовност и стреля, преди автоматчиците горе да го видят на това неочаквано място. Разстоянието беше само двадесетина метра, но кабината помогна на Хуан да компенсира разликата във височината. Куршумът се заби в стрелеца на покрива и откъсна парче от дясната му ръка. Автоматът му описа дъга във въздуха, когато той изгуби равновесие и се плъзна по гофрираната ламарина. Затъркаля се по наклона и се стовари толкова силно на земята, че пукането на строшените му кости се чу по цялата улица.

Хуан се наведе, за да се прикрие, преди останалите убийци да открият позицията му.

— Какво ще правим сега? — попита Слоун с широко отворени очи.

— Единият ще остане на прозореца, за да следи дали няма да избягаме, а другият ще слезе по стълбите. — Хуан се огледа наоколо.

Макар че тази част на града по принцип не беше кой знае колко оживена, сега улицата беше пуста. Канавките бяха запушени с отпадъци и Хуан очакваше всеки миг да види пустинни тръни, носени от вятъра.

Той отвори вратата на камиона откъм седалката на пътника и видя, че ключовете не са на таблото. Франклин Линкълн би могъл да го запали с кабелите за по-малко от минута, но Хуан не беше толкова ловък. Стрелецът щеше да се нахвърли върху им много преди да е успял да потегли. Той стрелна още един бърз поглед към жилището. Убиецът се беше дръпнал навътре, но със сигурност имаше отлична видимост към камиона.

Мисли, мамка му, мисли.

Сградата до тях някога трябва да е била супермаркет, но прозорците й бяха заковани с листове шперплат. Нагоре по улицата имаше градинка, покрита по-скоро с мръсотия, отколкото с трева, а след нея започваха още жилищни сгради и малки еднофамилни къщи, които сякаш се подпираха една друга, за да не паднат.

Той почука с кокалчета по резервоара на камиона. Издрънча на празно, но не съвсем. Отви капачката и видя как парите на дизела затрепкаха в горещия въздух.

Някои неща Хуан винаги носеше със себе си: миниатюрен компас, джобно ножче, малко фенерче с ксенонова крушка и запалка „Зипо“, която можеше да продължи да гори, щом се завърти колелцето. Той отряза с ножа парче от долния край на ризата си и го запали със зипото. След това дръпна Слоун към предната част на камиона и хвърли запаления плат в резервоара.

— Стъпи на бронята, но не се надигай и дръж устата си отворена — предупреди я той и се погрижи да запуши и ушите си.

Ако резервоарът беше пълен, взривът щеше да разцепи камиона. Макар да имаше гориво само на дъното, експлозията се оказа по-силна, отколкото Хуан очакваше. Въпреки че беше защитен от кабината и от моторния блок, той все пак усети пърлещата горещина. Камионът заподскача на амортисьорите си, сякаш улучен от снаряд, а главата на Кабрило зазвънтя, като че ли го бяха ударили с чук.

Той скочи обратно на земята, за да види какво е постигнал. Както се беше надявал, взривът бе натрошил шперплата, който предпазваше витрините на супермаркета, и бе издухал парчетата стъкло чак до празните рафтове.

— Слоун, идвай!

Ръка за ръка те побягнаха в тъмната вътрешност на магазина, докато пламъците поглъщаха камиона навън. В дъното на постройката имаше врата, която водеше към складовете и товарната рампа. Хуан запали фенерчето и плъзна лъча му по стените, търсейки изход. Предположи, че убийците са разбрали къде се намират, затова не положи усилия да бъде тих. С един изстрел строши катинара на веригата, която подсигуряваше вратата отвътре, и я бутна да се отвори.