Клайв Къслър - Брегът на скелетите

Стаята беше изпълнена с бледа светлина, която се прецеждаше през мръсното перде, закриващо единствения прозорец. Имаше малко мебели: стол, маса и легло. До него стоеше сандък, който служеше за нощно шкафче. Препълненият пепелник, който се мъдреше на него, беше импровизиран от тас на автомобил. Преди тридесетина години стените са били варосани, но десетилетията дим ги бяха оцветили в кафеникаво, върху което се открояваха тъмните петна от размазани по мазилката насекоми.

Лука лежеше върху неоправеното легло по мръсни боксерки и неразвързани високи обувки. Гърдите му бяха подгизнали от кръв.

Потискайки гаденето си, Хуан огледа раната.

— Малък калибър. Двадесет и втори или двадесет и пети. Застрелян е от упор. Виждам изгарянията от барутните газове. — Той погледна към капките кръв по дюшемето между леглото и вратата. — Убиецът е почукал на вратата и щом Лука му е отворил, веднага е стрелял. После го е блъснал на леглото така, че да не вдигне шум, когато се стовари на пода.

— Да не мислиш, че на някого в сградата ще му направи впечатление, дори и да чуе?

— Вероятно не, но нашият човек е бил внимателен. Обзалагам се, че ако снощи бяхме огледали останките от моторницата, щяхме да намерим пистолет със заглушител.

Хуан огледа всеки сантиметър от жилището, търсейки нещо, което би могло да му подскаже каква е причината за убийството. Под умивалника откри купчина марихуана, а под леглото наръч порнографски списания, но нищо повече. Нямаше нищо скрито в няколкото кутии с продукти, нито в кошчето за боклук, в което се въргаляха угарки и пластмасови чашки от кафе. Той опипа дрехите, хвърлени на купчина до леглото. Откри единствено няколко монети в местната валута, празен портфейл и джобно ножче. Джобовете на дрехите, които висяха на пирони по стената, също бяха празни. Той се опита да вдигне прозореца, но той беше закован.

— Ако не друго, поне потвърдихме смъртта му — подхвърли той мрачно, докато излизаха от жилището.

Преди да тръгнат надолу, Кабрило се отби да надникне в общата тоалетна в края на коридора. Направи го само от педантизъм.

— А сега какво?

— Бихме могли да огледаме офиса на хеликоптерния пилот — предложи Хуан не много въодушевено. Беше сигурен, че южноафриканецът е замел следите си и няма да намерят нищо интересно.

— Онова, което в действителност бих искала да направя, е да се върна в хотела си, да вземе най-продължителната вана в историята и да спя поне двадесет и четири часа.

Хуан беше стигнал края на площадката, когато видя проблясването на светлина откъм увисналата на една страна входна врата, сякаш някой току-що бе влязъл в сградата. Той бутна Слоун назад и измъкна пистолета.

Как може да съм толкова тъп, помисли си той. Те трябва да са се усетили, че нещо се е объркало при нападението им срещу „Пенгуин“ и при убийството на Папа Хайнрик. Ако някой разследва какво се е случило, със сигурност ще се отбие и в жилището на Лука.

В зрителното му поле се появиха двама мъже, стиснали в ръцете си злокобни малки автомати. Веднага след тях крачеше трети, който също носеше чешки автомат „Скорпион“. Хуан знаеше, че щеше да повали един от тях с първия си изстрел, но нямаше да може да застреля и другите двама, без да превърне стълбището в касапница.

Той тихо заотстъпва назад, стиснал Слоун здраво за китката. Тя беше усетила напрежението в хватката му, защото нищо не каза и запристъпва колкото може по-тихо.

Коридорът беше капан и след пет секунди убийците щяха да ги затворят в него. Хуан влезе с трясък в стаята на Лука.

— Не мисли. Просто ме следвай.

Затича се към прозореца и се гмурна с главата напред през стъклото. То се пръсна и острите ръбове разкъсаха дрехите му. Когато се бе опитал да отвори прозореца, Хуан беше забелязал колибата е покрив от гофрирана ламарина точно под жилището на Лука. Той се стовари върху него, ожули кожата на дланите си и за малко не изпусна глока. Металът беше парещо горещ и плътта му засмъдя. Докато се плъзгаше надолу, се претърколи по гръб. Когато стигна до края на ламарината, замахна с крака и направи стегнато салто напред. Приземяването не би му спечелило олимпийски медал, но все пак той успя да остане прав, докато парчетата стъкло барабаняха по земята като ледени иглички.

Не обърна никакво внимание на възрастния мъж, който кърпеше рибарска мрежа в сянката на колибата. Минутка по-късно чу Слоун да се приземява върху ламарината. Тялото й се плъзна и тя падна от края на покрива, но Хуан я подхвана. Тежестта й го накара да приклекне.