Клайв Къслър - Брегът на скелетите

От другата страна на улицата зад супермаркета се намираше кеят, където между потрошените рибарски лодки и огънатите дъски на пристаните ги очакваше спасителната лодка, която им се стори като роден дом.

Те хукнаха с все сили, пресякоха улицата и се втурнаха насред лабиринта от преплетени пристани. Един от стрелците се показа на задната врата на магазина и се затича след тях.

Рибарите, които работеха по лодките си, и децата, които си играеха на въже, все още стояха загледани в пушека над изоставения магазин, когато Хуан и Слоун профучаха край тях. Дървените пристани бяха хлъзгави от плесента и рибешката слуз, но те не забавиха бяга си.

Стържещият вой на автомат, наподобяващ моторен трион, проряза въздуха. Хуан и Слоун се проснаха по корем, запълзяха по хлъзгавите дъски и се хвърлиха от кея в малка плоскодънна лодка с извънбордов мотор, монтиран на кърмата. Хуан се надигна веднага, но остана приведен, защото куршумите започнаха да се разплескват в дървото и над главата му полетяха трески.

— Запали двигателя — нареди той на Слоун и надникна над борда на лодката. Стрелецът беше на четиринадесет метра от тях, но заради странната конструкция на пристаните трябваше да извърви още толкова, за да ги наближи. Той се опита да стреля, когато видя темето на Кабрило, но пълнителят му беше празен.

Слоун рязко дръпна връвчицата на стартера и за тяхно облекчение двигателят запали още на втория опит. Хуан отвърза лодката, а Слоун даде газ. Малкият плавателен съд се откъсна от мястото си и се стрелна към завързаната по-надолу спасителна лодка. Убиецът изглежда осъзна, че жертвите се измъкват и че е прекалено късно да ги последва. Намибия все още имаше полиция и след престрелката сигурно всяко ченге в Уолвис и Свакопмунд се беше отправило към пристанището. Той хвърли оръжието си във водата, за да премахне всички доказателства, и се втурна обратно по пътя, по който беше дошъл.

Носът на малката лодка се долепи до борда на голямата. Хуан я задържа да не мърда, докато Слоун се прехвърли на борда. Той я последва, наведе се и завъртя газта на извънбордовия двигател, изпращайки лодчицата напряко през залива.

После отвърза въжетата и запали двигателя за рекордно кратко време. След няколко минути профучаха покрай външния буй и се насочиха към открито море. Хуан поддържаше прав курс, който щеше да ги изведе колкото може по-бързо в международни води в случай, че ги подгони пристанищният патрул. А щом изкара подводните криле и издигна дъното на лодката над водата, никой вече не би могъл да ги хване.

— Как си? — попита Хуан, след като се увери, че всичко с курса им е наред.

— Ушите ми още пищят — отговори Слоун. — Това беше най-шантавото нещо, което съм виждала.

— По-шантаво от това да помагаш на жена, преследвана от кой знае колко убийци? — закачи я той.

— Добре де, второто по шантавост — на устните й се появи усмивка. — А сега ще ми кажеш ли кой си всъщност?

— Предлагам ти сделка. След като проверим района, където Папа Хайнрик е видял металните змии, и разберем какво става, ще ти разкажа историята на своя живот.

— Съгласна.

Според джипиеса те скоро пресякоха дванадесетмилната зона на Намибия и Хуан отне от газта, за да спусне лодката във водата.

— Двигателите гълтат страшно много гориво, когато лодката е на криле — обясни той. — Ако искаме да стигнем до мястото и да се върнем, трябва да караме с около петнадесет възела. Аз ще поема първата вахта. Защо не слезеш долу? Не мога да ти предложа вана, но има достатъчно вода, за да се освежиш, и после можеш да поспиш. Ще те събудя след шест часа.

Тя леко докосна бузата му с устни.

— Благодаря ти за всичко.

Дванадесет часа по-късно те вече наближаваха района, където уж се криеха металните змии. Вятърът се беше усилил, защото през пустинята премина буря, която се сблъска с влажния студен въздух над океана. Кабрило не се притесняваше да посрещне буря в спасителната лодка. Онова, което го тревожеше, беше намаляването на видимостта, което щеше значително да затрудни търсенето им. И като капак, статичното електричество, което се трупаше в атмосферата, подлудяваше електрониката на лодката. Не можеше да изкара и звук от сателитния телефон, а радиостанцията на всички вълни приемаше само смущения. Когато за последен път провери показанията на джипиеса, той не приемаше достатъчно сигнали от летящите в орбити над главите им сателити, за да определи точното им местоположение. Дълбокомерът показваше нула метра, което бе невъзможно, и дори жирокомпасът разиграваше театър, като се въртеше бавно в течността, сякаш магнитният полюс се намираше навсякъде около тях.