Клайв Къслър - Брегът на скелетите

— Недей да разчиташ на това. — Макс държеше лулата си в ръка и потупваше зъбите си с мундщука й. — Исака сигурно им е казал. Хали, има ли някакъв начин да проверим сигналите от предавателите в оръжията?

Американецът от ливански произход се смръщи.

— Не мисля. Техният обсег на действие е много ограничен. Идеята беше части на конгоанската армия да проследят оръжията до лагера на бунтовниците. За целта трябваше да използват преносими детектори, които могат да приемат сигналите от предавателчетата. Те трябваше да предават сигнала си само няколко километра.

— Значи са ни прецакали — подхвърли Линда, а момичешкият й глас прозвуча остро от гняв. — Тези пушкала може да са къде ли не, а ние няма как да ги открием.

— Човек трябва да вярва — подхвърли Мърф с широка усмивка.

Тя се обърна към него.

— Какво искаш да кажеш?

— Няма ли да престанете да подценявате уменията на председателя? Преди да продадем оръжията, той помоли мен и главния оръжейник да заменим предавателчетата, които получихме от ЦРУ, с произведените от мен. Техният обсег е почти сто и шейсет километра.

— Проблемът не е в обсега — обясни Хали. — Исака знаеше къде в оръжията са скрити предавателите. Той трябва да е казал на бунтовниците и те са обезвредили както тези на ЦРУ, така и нашите.

Усмивката на Марк стана още по-широка:

— Тези от ЦРУ бяха скрити в прикладите на автоматите и в ръкохватките на ерпегетата. Аз монтирах нашите в ложата на автоматите и измених малко шарнирите за ремъците на гранатометите, за да мога да ги скрия там.

— О, ти си направо безценен! — каза Линда с искрено възхищение. — Щом намерят предавателите на ЦРУ, няма да търсят повече. Така че нашите са си още на място.

— И ако ми разрешите, предават на друга честота. — Марк кръстоса ръце на гърдите й се разположи по-удобно на стола си.

— Защо Хуан не ни каза това? — попита Макс.

— Защото вероятно си е мислил, че решението му граничи по-скоро с параноя, отколкото с предпазливост — обясни Мърф. — Не го е споменал, защото е смятал, че нашите предаватели вероятно ще са излишни.

— На какво разстояние трябва да сме, за да можем да уловим сигналите им? — попита Линда.

— На около сто и шейсет километра.

— Това означава, че пак ще търсим игла в купа сено, ако нямаме поне малка представа накъде са тръгнали бунтовниците.

Самодоволното изражение на Марк изчезна.

— Всъщност има още един проблем. За да осигуря такъв обсег на предавателите, трябваше да пожертвам малко от живота на батериите. Те ще се изтощят след още четиридесет и осем до седемдесет и два часа. След този срок просто няма начин да ги открием.

Линда погледна към Макс Хенли.

— Решението да открием оръжията трябва да бъде взето от Хуан.

— Съгласен съм — кимна Макс, — но и двамата знаем, че той ще иска да ги намерим и да вдигнем под тревога конгоанската армия, за да ги прибере.

— По мое мнение имаме две възможности — каза Линда.

— Задръж — прекъсна я Макс. — Хали, звънни на председателя по сателитния телефон. Добре, две възможности?

— Едната е да се върнем и от Кейптаун да изпратим в Конго екип с нужната за откриване на сигналите апаратура. Марк, нали детекторите са преносими?

— Приемателят не е по-голям от радиокасетофон — обясни техническият гений.

Обикновено някой щеше да подхвърли закачка за размерите на радиокасетофона, който той слушаше, когато превръщаше част от товарната палуба на „Орегон“ в импровизиран терен за скейтборд с всичките му рампи, скокове и половин тръба за виражи, приспособена от половин стар корабен димоход. Но сега всички мълчаха.

Макс поклати глава.

— Връщането обратно в Кейптаун ще ни отнеме пет часа плюс още няколко, докато се разправяме с пристанищните власти, плюс други пет, за да се върнем отново тук.

— Можем да продължим напред и да изпратим екипа от Намибия. Тайни е уредил десантният самолет да ни чака в Свакопмунд. Ще прехвърли и от реактивните за освободения Джефри Мерик. Можем да ги закараме с хеликоптер на летището, а Тайни да ги откара до Конго и да се върне навреме за нападението.

— Не мога да се свържа с председателя чрез сателитния телефон — докладва Хали на групата.

— Опита ли чрез радиостанцията на спасителната лодка?

— Също не става.

— По дяволите. — За разлика от Кабрило той не можеше да мисли по няколко сценария едновременно и инстинктивно да избере най-подходящия. Хенли просто беше по-разсъдъчен тип.

— Колко време смяташ, че ще спестим на екипа за издирване, ако обърнем още сега?