Клайв Къслър - Брегът на скелетите

Миг по-късно въведоха Мерик с ръце завързани на гърба. Двамата не се бяха виждали отдавна, но Мерик беше участвал в достатъчно телевизионни интервюта, за да забележи Сингър колко тежко се бяха отразили на бившия му партньор няколкото дни плен. Особено доволен беше от това, че някога блестящите очи на Джефри бяха хлътнали в орбитите и го гледаха подплашено. Но най-невероятното беше, че постепенно те започнаха отново да блестят и Сингър почувства хипнотичната сила на Мерик, която винаги тайно бе желал да притежава. С усилие на волята той потисна подтика си да седне.

— Дани — започна Мерик искрено, — не мога да се сетя за друга причина да правиш това, освен, за да си го върнеш на мен. Искам да кажа, че ти спечели. Ще получиш, каквото поискаш, стига да спреш още сега. Ако искаш фирмата, ще подпиша на мига, че е твоя. Ако искаш парите ми, дай ми номера на сметката си и ще ти ги прехвърля. Ще направя всяко изявление, което подготвиш, и ще поема всяка отговорност, която смяташ, че заслужавам.

Боже, колко е добър, помисли си Даниъл Сингър. Не е за чудене, че винаги ме побеждаваше. За миг се изкуши да приеме предложението му, но не, нямаше да позволи да бъде разколебан, и той отхвърли моментните си съмнения.

— Джеф, това не е маса за преговори. Това, че ще те използвам за свидетел, е само малка премия за мен. Ти, стари ми приятелю, не си главната атракция, а просто пълнеж.

— Няма нужда от това.

— Разбира се, че има — изрева Сингър. — Защо си мислиш, че сега давам пример на света? — Той си пое дълбоко дъх и продължи малко по-спокойно, но със същата страст. — Защото ако продължим по същия път, моят нагледен урок ще бъде нищо в сравнение с действителните събития в природата. Ние трябва да се променим. Само глупаците, които управляват света, отказват да разберат това. По дяволите, Джеф, ти си учен и със сигурност разбираш. През следващото столетие глобалното затопляне ще унищожи всичко, което човечеството е постигнало.

Увеличението на повърхностните температури само с един градус ще окаже невъобразими лавинообразни въздействия върху околната среда. Това вече се случва. Сега планетата е достатъчно гореща, за да се разтопят всички глетчери. В Гренландия ледът изтича в морето по-бързо от всякога, защото водата от топенето играе ролята на смазка. На някои места ледът се движи два пъти по-бързо от обичайното. Това се случва сега. Точно в момента.

— Няма да отрека…

— Защото не можеш — озъби се Сингър. — Нито един разумен човек не може, но въпреки това нищо не се прави по въпроса. Явно хората трябва лично да видят резултатите — в своите домове, а не на някой ледник в Гренландия. Трябва да ги подтикнат да действат или ни чака катастрофа.

— Всички тези смърти, Дан…

— … са нищо в сравнение с онова, което ни очаква. Те трябва да бъдат пожертвани, за да се спасят милиарди други. Лекарят трябва да отреже гангренясалия крайник, за да спаси пациента.

— Но ние говорим за невинни хора, а не за заразна тъкан!

— Добре де, примерът ми беше неудачен, но същността не се променя. А между другото, смъртността няма да е толкова висока, колкото смяташ. Прогнозите са извървели дълъг път, освен това ще има предостатъчно предупреждения.

— Така ли? Я питай хората от Ню Орлеан, какво стана, когато ги връхлетя „Катрина“.

— Точно така. Местните, щатските и държавните власти имаха достатъчно време, за да ги евакуират, но въпреки това повече от хиляда души загинаха безсмислено. Точно това казвам. Две десетилетия живяхме с научните факти за нашето въздействие върху околната среда, но предприемахме само символични действия. Не разбираш ли, че аз трябва да направя крачка напред? Трябва да извърша това, за да спася човечеството.

Джефри Мерик знаеше, че неговият бивш партньор и приятел е луд. Вярно, Дан винаги си е бил малко особен. Всъщност и двамата бяха, иначе нямаше да преуспеят в Масачузетския технологичен институт. Но онова, което някого беше просто чудатост, сега се бе превърнало в чиста мания. Мерик знаеше, че няма да успее да намери доводи, за да накара Сингър да се откаже. Човек не може да разговаря разумно с фанатик. Въпреки това искаше да опита още един път.

— Щом толкова си се загрижил за човечеството, защо трябваше да убиваш горката Сюзън Донливи?

Изражението на Сингър беше непроницаемо.

— На хората, които ми помагат, им липсват… ъъъ… определени умения, затова се наложи да наема по-подходящи.

— Наемници?

— Да. Те прекрачиха границата, която беше строго определена. Сюзън не е мъртва, но се опасявам, че състоянието й е сериозно.