Клайв Къслър - Брегът на скелетите

Мерик не даде външен знак на намеренията си. Той просто се отърси от двамата мъже, които го държаха леко за ръцете, и се хвърли напред. Скочи на писалището и успя да стовари коляното си в челюстта на Сингър, преди пазачите да реагират. Единият го дръпна достатъчно силно за крачола на гащеризона и го събори. С ръце, завързани на гърба, Мерик не можа да омекоти падането и се стовари по лице. Изгуби съзнание в мига, когато главата му се удари в пода.

— Дан, съжалявам — каза единият от пазачите, докато заобикаляше бюрото, за да помогне на Сингър да стане. От ъгълчето на устата му се стичаше кръв.

Той я размаза с пръст, сякаш не можеше да повярва, че е дошла от неговото тяло.

— Жив ли е?

Вторият пазач провери пулса на Мерик на китката и шията.

— Сърдечният ритъм е нормален. Когато се свести, вероятно ще има сътресение.

— Чудесно. — Сингър се спря над проснатия Мерик. — Джеф, надявам се, че този евтин номер си е заслужавал, защото това е последната проява на свободна воля, която си имал. Заключете го отново.

Двадесет минути по-късно двумоторният самолет пак се издигна в небето и се насочи към анголската провинция Габинда.

Веднага щом пристанищният лоцман се спусна по въжената стълба до очакващия го катер, Макс Хенли и Линда Рос взеха тайния асансьор от мостика до командния център. Разликата беше като между автомобилно гробище и контролния център на НАСА. Двамата бяха изиграли ролите на капитан и кормчия за пред южноафриканския лоцман, но сега Макс беше в почивка. Вахтата беше на Линда.

— В каютата ли се връщаш? — попита тя, докато се настаняваше зад командния пулт и си слагаше слушалките на главата.

— Не — кисело отговори Макс. — Д-р Хъксли все още се безпокои за кръвното ми, затова ще идем заедно в спортната зала. Тя възнамерява да ме запознае със силовата йога, каквото и да значи това.

Линда се изкиска.

— О, как бих искала да гледам.

— Ако се опита да ме свие като геврек, ще кажа на Хуан да потърси нов главен корабен лекар.

— Това ще ти подейства добре. Пречиства аурата и всичко останало.

— Моята аура си е наред — каза той с обичайната си добродушна грубост и пое към каютата си.

Дежурството беше спокойно, докато се отдалечаваха от морските пътища и започнаха да набират скорост. На север от тях неочаквано тръгна да се оформя буря, но тя вероятно щеше да отмине на запад по времето, когато късно утре щяха да пристигнат в Свакопмунд. Линда използва часовете на бездействие, за да се запознае с плана за предстоящото нападение срещу Дяволския оазис, разработен от Еди и Линк.

— Линда — повика я Хали Касим от комуникационния център, — току-що попаднах на нещо в телеграфните агенции. Направо няма да повярваш. Изпращам ти го.

Тя прочете новината и незабавно изпрати съобщение до Макс да дойде в командния център. Той пристигна минута по-късно от машинното, където правеше ненужна проверка. Упражненията по йога го бяха измъчили: походката му бе видимо затруднена, защото мускулите му не бяха свикнали на толкова натоварване.

— Викала си ме?

Ланда завъртя плоския дисплей така, че Макс да прочете новината сам. Напрежението в помещението се беше покачило, сякаш между двамата е протекъл ток.

— Някой ще бъде ли така добър да ми каже какво е станало? — попита Ерик Стоун от мястото на кормчията.

— Бенджамин Исака е бил обвинен в заговор за преврат — отговори Линда. — Преди два часа са го арестували.

— Исака. Защо ми звучи познато?

Сега му отговори Макс:

— Той беше нашата връзка в правителството за оръжейната сделка в Конго.

— О, боже, това хич не е хубаво — възкликна Марк Мърфи. Макар че сега нямаше нужда от хора на командния пункт за оръжейните системи на „Орегон“, той заставаше там винаги, когато старшите служители бяха дежурни.

— Хали, споменава ли се нещо за оръжията, които доставихме? — попита Линда. Не я беше грижа за правната политика на Конго, но Корпорацията носеше отговорност за тези оръжия.

— Съжалявам, но не проверих. Новината дойде само преди минутка от Асошиейтед Прес.

Линда погледна към Макс.

— Какво мислиш?

— Съгласен съм с господин Мърфи. Това може да се окаже катастрофа. Ако Исака е съобщил на бунтовниците за радиопредавателите и те са ги обезвредили, ние току-що предоставихме петстотин автомата и десетки ерпегета на една от най-опасните бандитски групировки в Африка.

— Не мога да намеря нищо за конфискувани оръжия — обади се Хали. — Новината е съвсем прясна, затова може би по-късно ще се чуе нещо и за тях.