Клайв Къслър - Брегът на скелетите

Железопътната линия до Дяволския оазис била премахната след изоставянето на затвора, така че до там нямаше сигурен достъп, освен по въздуха или с всъдеходи. И двете възможности криеха определени предизвикателства и затруднения, защото дори малка група пазачи, охраняващи Мерик, щеше да забележи хеликоптер или джип дълго преди Кабрило да успее да разположи силите си на позиции за нападение.

След като преровиха архивните бази данни и сателитните снимки на свободна продажба, вече доста напреднаха в дръзкия план за спасяването на милиардера.

— Чу ли се нещо от похитителите на Мерик или неговата фирма?

— Нищо от похитителите, а „Мерик Сингър“ разговаря с няколко различни екипи за спасяване на заложници.

Обикновено това беше задача на военните или на полицията, но съществуваха и частни фирми, които се занимаваха с освобождаване на заложници. Въпреки че това не влизаше в обичайните им дейности, Хенли представи Корпорацията като екип за спасяване на заложници. Те бяха готови да спасят основателя на „Мерик Сингър“ безплатно, но нямаше да им навреди, ако можеха да изкарат и някоя пара за усилията си.

— А какво става с Овърхолт в Ленгли?

— Няма нищо против да сме тук, стига това да не попречи, ако се появи някоя спешна задача. Каза, че Мерик е бил голям дарител за президентската кампания и че двамата с президента няколко пъти са карали ски заедно. Ако се справим с това както трябва, акциите ни във Вашингтон ще се покачат.

Кабрило пусна една крива усмивка.

— За това, с което се занимаваме, няма значение какъв е курсът на акциите ни. Когато се стигне до операции в разрез с правилата, Чичо Сам няма голям избор. Какво залагаш, че ако проведем операцията, между администрацията и намибийското правителство ще потече пълноводна река от бумаги и накрая всички ще разправят, че група американски командоси, работили в сътрудничество с местните органи, са освободили Мерик?

Макс си придаде обидено изражение.

— Не мога да повярвам, че казваш това по адрес на най-хлъзгавия агент на ЦРУ.

— А ако се провалим — продължи Хуан, — той ще отрече всичко и ще каже, че това са глупости. Придружи Слоун до „Пенгуин“, за да обясни на Риардън, че ще остане на борда, и накарай някой да свали спасителната лодка от левия борд. А през това време аз ще взема душ и ще си събера багажа.

— Не че щях да кажа нещо — каза Макс, когато пое по коридора, — но макар и откъм подветрената страна, миришеш на пръч.

Веднага щом затвори зад гърба си вратата на истинската си каюта, Хуан свали сивеещата униформена риза, която беше сложил в чест на Слоун, и изрита обувките си, преди да стигне до вратата на банята. Завъртя златните кранове на душа, нагласи ги на приятна разхлаждаща температура и свали останалите дрехи. След това се облегна на душкабината, за да издърпа отрязания си крак от вакуумното гнездо на протезата.

Мощните струи на масажния душ започнаха да се стичат по тялото му. Щеше му се да има повече време да обмисли решението си да помогне на Слоун Макинтайър, но и така знаеше достатъчно, за да се довери на инстинкта си. Съмняваше се в съществуването на кораба със съкровището точно толкова, колкото и в чудовищните метални змии. Но нямаше никакво съмнение, че някой иска Слоун да спре издирването си. Точно това искаше да научи: кои са тези хора и какво криеха.

След като се избърса и закрепи изкуствения крак, Хуан хвърли тоалетните си принадлежности в пътническата чанта. От гардероба в спалнята извади няколко чифта дрехи за смяна и ги сложи в кожения сак заедно с няколко чифта здрави високи обувки. Отиде в кабинета си. Седна зад бюрото и завъртя стола, за да отвори антикварния сейф, който някога бяха използвали в локомотивния парк в Ню Мексико. Пръстите му на шайбата бяха умели и бързи. Когато и последният щифт щракна и зае мястото си, той завъртя колелото и дръпна тежката врата. До стодоларовите пачки, банкнотите с номинал от двадесет лири и още дузина валути в сейфа се съхраняваше и неговият личен арсенал. В голямата каса имаше достатъчно огнева мощ, за да започне малка война. Три автомата, две щурмови карабини, пушка помпа, снайперска пушка „Ремингтън 700“. Чекмеджетата съдържаха още шумови, осколочни и звуково-светлинни гранати, както и десетина пистолета. Той обмисли възможните положения, в които може да изпадне, и накрая грабна един миниавтомат „Узи“ и „Глок 19“. Би предпочел белгийския пистолет ФН в калибър 5.7×28, който бързо беше му станал любимо оръжие, но искаше да има възможност да разменя мунициите. И глокът, и узито използваха 9-милиметрови патрони.