Клайв Къслър - Брегът на скелетите

— Любопитен съм защо те интересува — започна да увърта Хуан.

— Защото днес някой се опита да ме убие и искам да зная защо. Също така смятам, че ти можеш да ми помогнеш да разбера.

— Съжалявам, Слоун, но аз съм просто капитан на едно ръждясало корито, което скоро ще бъде нарязано за скрап. Не мога да ти помогна.

— Значи не отричаш казаното от мен.

— Не знам какво си видяла, но в „Орегон“ и неговия екипаж няма нищо особено.

Тя се изправи и безпогрешно се отправи към мястото, където беше монтирана малката камера. Бяха я скрили в рамката на снимка на индийска актриса, твърде популярна преди петнадесетина години. Слоун свали фотографията от стената, а камерата увисна на кабела и започна да се полюшва.

— А това какво е?

Този път Хуан наистина пребледня.

— Забелязах я, когато каза: „Това е очевидно“, след като получи бележката от Морис. Предположих, че в момента някой ни наблюдава. — Тя не изчака Хуан да отговори. — Капитан Кабрило, предлагам ти сделка. Ти ще престанеш да ме лъжеш и аз ще направя същото за теб. Дори ще започна първа. — Тя седна отново срещу него. — Тони и аз не се свързахме в интернет чат. Работим заедно в отдела по безопасност на „Де Беерс“ и наистина издирваме потънал кораб, който може да е натоварен с диаманти за милиард долара. Разбираш ли от диаманти?

— Знам само, че са редки, скъпи и ако подариш един на жена, за теб ще е по-добре, ако си искрен.

Това я накара да се усмихне.

— Две от три.

— Значи две от три, така ли? Зная, че са скъпи, че са редки и че сигурно непрекъснато ти ги подаряват. Ти си достатъчно привлекателна за това.

Усмивката й се превърна в тих смях.

— О, не. Те са скъпи и наистина трябва да си искрен, когато подариш един от тях на жена, но диамантите не са редки. Не се срещат толкова често, колкото полускъпоценните камъни, но не са и толкова редки, колкото си мислиш. Поддържат цените им изкуствено надути, защото една-единствена компания владее около деветдесет и пет процента от пазара. Тя контролира всички мини и може да определя каквато си иска цена. Всеки път, когато бъдат открити нови залежи, тя се появява, купува участъка и така премахва всякаква конкуренция. Картелът е толкова сплотен, че пред него онези от ОПЕК приличат на аматьори. Контролира се толкова строго, че шефовете му ще бъдат арестувани за нарушение на антимонополните закони на мига щом стъпят в САЩ.

Пускат камъни от хранилищата си много премерено, за да поддържат постоянно ценово равнище. Ако запасите намалеят, те увеличават производството, а когато се появи излишък от камъни, ги скътват в лондонските си трезори. Като имаш предвид всичко това, какво, мислиш, ще се случи, ако някога на пазара бъдат пуснати камъни на стойност един милиард долара?

— Цените ще паднат.

— А монополът ще бъде изгубен и цялата система ще рухне с гръм и трясък. И всички онези жени по света, които носят диамант на ръката си, изведнъж ще осъзнаят, че той не е най-добрият им приятел. А световната икономика ще се разклати, защото цените на златото и валутите също ще бъдат ударени.

По този въпрос Хуан имаше известни познания, защото само преди няколко месеца той и неговият екипаж бяха осуетили опит да се наводни пазара на злато.

— Разбирам какво искаш да кажеш — отбеляза той.

— Ако корабът със съкровището съществува, за нашия отдел има два начина да реагира. Първо, да изчака някой друг да намери диамантите и веднага да ги изкупи. Очевидно това ще е много скъпо, затова предпочетохме да използваме втория начин.

— Да проверите дали слуховете за потъналото съкровище са верни и ако е така, да го намерите.

— Браво, право в целта! — Слоун докосна върха на носа си. — Аз първа събрах отделните късчета информация за историята на съкровището, затова ми дадоха да ръководя тази експедиция. Тони е мой помощник, но е напълно безполезен. Това е важно за мен и моята кариера. Ако успея да намеря камъните, вероятно ще ме направят вицепрезидент.

— Откъде са се взели диамантите? — попита Хуан, който искаше да види дали тя няма да се изпусне и да каже нещо повече.

— Историята е много любопитна. Били изкопани в мините в Кимбърли от племе, наречено хереро. Кралят на хереро знаел, че му предстои битка с германските окупатори, и решил, ако намери диаманти, дати използва, за да купи с тях английска защита. В продължение на около десетилетие неговите поданици работили в Кимбърли и когато договорите им изтичали, изнасяли тайно камъни за Херероленд. Щом пристигнели в Кимбърли, всички стари белези по телата им били отбелязвани на чертеж. В лагера някой техен съплеменник, който вече е намерил подходящ камък в мината, отварял старата рана и пъхвал камъка вътре. Когато след година дойдело време да си ходят, пазачите в лагера проверявали всички белези по чертежите, от постъпването на работниците в мината. Често отваряли пресните белези, за да проверят за скрити камъни, защото това била втората по популярност система за изнасяне на камъни след гълтането, което било прекратено с въвеждането на слабителните средства. Но никой не проверявал старите белези, включени в чертежа.