Клайв Къслър - Брегът на скелетите

Когато преметна панталоните му на дървената закачалка, портфейлът му падна на пода.

Слоун погледна към Хуан. Не беше помръднал. Почувства пристъп на вина, но не чак толкова голяма, за да победи любопитството й, тя го отвори.

Вътре имаше единствено пари в различни валути. Никакви кредитни карти, никакви визитки, нищо, по което да бъде разкрита неговата самоличност. Трябваше да се досети. Той не би носил нещо, по което да го свържат с кораба или е истинската му самоличност.

Слоун погледна обратно към кабинета, където осветеното писалище сякаш изпълваше цялото пространство. Отиде на пръсти до него и погледна отново към Хуан, преди да издърпа тихичко средното чекмедже. Там бяха личните му неща. Намери една златна запалка „Дънхил“, инкрустирана с оникс, и богато украсена резачка за пури. Откри американския му паспорт и видя, че почти всяка страница беше покрита с печати. Тя предпочиташе косата му къса, както я беше подстригал сега, пред по-дългия вариант на снимката отпреди шест години. Имаше още два американски паспорти. Снимката на единия беше на простоват мъж на име Джедая Смит и на Слоун й трябваха няколко секунди, за да осъзнае, че това е Хуан, но дегизиран. Имаше още паспорти от различни страни с други псевдоними плюс кредитни карти, съответстващи на тези самоличности, и капитански лицензи на името на Хуан и Смит. Тя откри и златен джобен часовник с надпис „На Хектор Кабрило от Роза“ и предположи, че е принадлежал на неговия дядо. Сред джунджуриите лежаха няколко писма от неговите родители, старият му пропуск от ЦРУ, малък антикварен пистолет с четири цеви, каквито са носили комарджиите по речните кораби, лупа с дръжка от слонова кост и ръждясало джобно ножче.

В дъното на чекмеджето стоеше инкрустирана турска кутия и вътре Слоун откри онова, което най-малко очакваше: златна брачна халка. Беше от обикновените модели. По нея нямаше драскотини и Слуон заключи, че е носена съвсем кратко. Запита се коя ли глупачка е изпуснала мъж като Хуан. Мъже като него се срещаха веднъж на милиони и ако имаш достатъчно късмет да попаднеш на такъв, трябва да направиш всичко, за да се получи. Тя погледна по-внимателно, в кутията и видя лист хартия, сгънат така, че напълно закриваше дъното.

Беше на ръба да премине от обикновено любопитство към сериозно навиране на носа в чужди работи. Хвърли поглед през рамо, за да се увери, че Хуан спи, и се протегна за листа. Беше полицейски доклад за автомобилна катастрофа във Фолс Чърч, Вирджиния, която беше отнела живота на Ейми Кабрило. Очите на Слоун се напълниха със сълзи. Докато четеше сухите слова в доклада, научи, че алкохолът в кръвната проба на Ейми е бил три пъти над допустимото.

Мъж като Хуан се жени веднъж в живота, за жената, с която е сигурен, че ще остареят заедно. Фактът, че тя му беше отнела тази увереност, накара Слоун да изпита дваж по-силна омраза към Ейми. Тя избърса сълзата от бузата си и внимателно сгъна доклада, преди да остави всичко в чекмеджето така, както го беше намерила. После вдигна таблата с храната и излезе от каютата.

Точно когато Слоун затваряше вратата, иззад ъгъла се показа Линда Рос.

— Здрасти, съквартирантко — бързо каза Слоун, за да прикрие неудобството си. — Не видях Хуан на вечеря, затова му донесох нещо за хапване. Обаче той е заспал.

— Затова ли плачеш?

— Аз… — Слоун не можа да отговори.

Линда се усмихна топло.

— Не се тревожи. Това ще бъде нашата малка тайна. Той е най-добрият мъж, когото съм срещала.

— Вие двамата?

— Трябва да призная, че е дяволски красив, и тази мисъл ми мина през главата, когато за пръв път се качих на борда. Но на въпроса ти, не, не сме и никога няма да бъдем. Той е мой командир и приятел, а двете неща са прекалено важни, за да ги разваля с някаква любовна афера.

— За него всичко е приключило. Усещам, че е от мъжете, които обичат само веднъж, значи всички възможности са изчерпани.

— Значи знаеш за Ейми?

— Наврях си носа в нещата му и видях полицейския доклад.

— Не казвай на Хуан, че си го видяла. Той си мисли, че никой от екипажа не знае, че е вдовец. Навремето Макс сбърка да каже на Морис, а той клюкарства като бабичка. Да, ако имате връзка, тя вероятно ще е краткотрайна, но не защото той още оплаква Ейми. Хуан има друга любов, с която никоя жена не може да се съревновава.

— „Орегон“?

Линда кимна.

— Така че си помисли добре, преди да правиш каквото и да било.

— Благодаря.

Докато се отдалечаваха по коридора, вратата на Хуан се отвори тихичко и той надникна. Звукът от отварянето на чекмеджето го беше събудил, но той се престори, че спи, за да не постави Слоун в неудобно положение. Трябваше да поговори с Макс за неспособността му да пази тайна, а също и с Морис. Затвори отново вратата и си помисли, че това, което бе чул, ще направи решението му още по-трудно.