Клайв Къслър - Брегът на скелетите

— Била е с белезници.

— Можела е в последния момент да извие глава. — Джулия погледна с тъга тялото. — Смятаме, че е пробвала няколко пъти, докато събере кураж за последния опит.

Кабрило замълча. Спомни си преследването с лодки в Сандвич Бей, след като той и Слоун бяха открили убития Папа Хайнрик. Кормчията, когото беше преследвал, нарочно блъсна лодката си в брега, за да не го хванат. Тогава Хуан си беше помислил, че онзи се страхува да не попадне в африкански затвор, но истината беше, че човекът се беше пожертвал за кауза. Точно както Сюзън Донливи.

— Не — каза той уверено, — успяла е още от първия път.

— Да не си гледал записите на охранителната камера в килията й?

Той се обърна към нея.

— Няма нужда. Познавам този тип хора.

— Фанатици.

— Да. През Втората световна война да си отхапеш езика е било приемлив заместител на сепукото сред пленените японски войници.

— Хуан, съжалявам. Из кораба се носят слухове, че може би е знаела повече.

— Знаела е. — Той погледна към Джулия. — Мисля, че и Джеф Мерик знае същото. Трябва да го събудиш.

— Забрави. Кръвното му налягане е прекалено ниско. Едва успях да прегледам раната му за частици и съвсем наскоро малко ограничих възпалението. Признавам, че комата му е много по-плитка, но тялото му отказва.

— Джулия, нямам друг избор. Сингър е наредил атаката да се проведе в определен час, защото е планирал и нещо друго. Отвлякъл е Мерик, защото е искал и той да гледа. Когато Линда разпита Сюзън, тя призна, че в Дяволския оазис Сингър е разговарял няколко часа с Мерик. Обзалагам се, че му е разказал целия план.

— Готов ли си да заложиш живота му?

— Да — отговори Хуан без колебание. — Каквото и да е замислил Сингър, със сигурност включва ураган. Мисля, че е измислил начин да ги формира. Трябва ли да ти обяснявам, какво значи това? След „Катрина“ ти си взе отпуска, за да помагаш като доброволка в Ню Орлийнс.

— Родена съм там.

— Можем да попречим някой друг град да пострада по същия начин. Джулия, ти имаш пълна власт върху медицинските решения на този кораб, но само защото аз съм решил така. Ако предпочиташ да ти заповядам, ще го направя.

Тя се поколеба, но после се съгласи.

— Ще го направя.

Хуан знаеше, че би трябвало разговора да проведе Линда, защото това беше нейната специалност. Но тук не ставаше въпрос да се измъква информация от съпротивляващ се пленник, а да се разговоря с жертва, която не е напълно в съзнание.

— Да вървим.

Хъкс взе някакви медикаменти от шкафа в операционната и поведе Кабрило към отделението за възстановяващи се. В стаята, в която преди Джефри Мерик се разполагаше сам, сега лежаха и трима ранени африканци. Изгорялото му от слънцето лице беше покрито с възстановяващ гел, но Хуан забеляза, че и под него ученият беше блед. След като провери жизнените му функции, Джулия инжектира стимулант в системата с успокоителни.

Мерик започна бавно да се свестява. Първоначално помръдваше единствено езикът му в усилие да оближе сухите си устни. Джулия ги навлажни с мокра марля. После очите му затрепкаха и се отвориха. Той погледна първо Джулия, после Хуан, след това отново лекарката. Очевидно беше объркан.

— Д-р Мерик, казвам се Хуан Кабрило. Вече сте в безопасност. Моите хора ви спасиха от еколозите, които ви бяха отвлекли, и сега сте в лазарета на нашия кораб.

Преди Мерик да успее да отговори, Джулия попита:

— Как се чувствате?

— Жаден съм — отговори той с дрезгав глас.

Тя поднесе чаша вода със сламка към устните му и той отпи с благодарност няколко глътки.

— Как са гърдите ви?

Той се замисли малко преди да отговори.

— Безчувствени.

— Бяхте прострелян — обясни му Хуан.

— Не си спомням.

— Сюзън Донливи ви простреля.

— Тя не беше пребита — каза Мерик, когато част от спомените му се върнаха. — Мислех, че са я измъчвали, а те просто я бяха гримирали.

— Докато са ви държали затворен, се е появил Даниъл Сингър. Спомняте ли си това?

— Така смятам.

— Двамата сте разговаряли.

— Къде е Сюзън? — попита ученият.

— Докторе, тя се самоуби. — Мерик се ококори срещу него. — Направи го, за да не научим какво възнамерява да извърши Сингър.

— Петролни платформи — гласът му отслабна до шепот, докато тялото му се бореше с успокоителните, защото иначе щеше отново да изгуби съзнание.

— Точно така. Той се е готвел да нападне петролните платформи край анголското крайбрежие и да предизвика голям разлив. Какво друго е планирал? Каза ли ви?