Клайв Къслър - Брегът на скелетите

Току-що беше разбрал от новините на Би Би Си по безжичния интернет, че нападението на Макамбо е било провалено от анголската армия. При бързата контраатака били убити повече от сто бунтовници. Пленените били четиристотин. Сингър се замисли дали полковник Абала, единственият бунтовник, който би могъл да го разпознае, е сред оцелелите, или е загинал, но после реши, че това няма значение. Ако го свържеха с нападението, рекламата при явяването му в съда само щеше да популяризира неговото послание. Той щеше да наеме най-блестящите адвокати и да ги накрада прехвърлят случая му на Международния съд в Хага. Щеше да изправи пред този съд начина, по който човечеството се отнася към земята.

Единственото, което го притесняваше в проваленото нападение, беше, че по груби оценки излятият в океана суров петрол е само около дванадесет хиляди тона. Макар че това си бе чиста проба катастрофа за околната среда, количеството беше много по-малко от планираните от него един милион тона. Нямаше да има облак от бензол-арсенова киселина, който да бъде подхванат от бурята и да разпростре отровите си над югоизточната част на Съединените щати. Вярно, че бурята щеше да бъде най-тежкият и страшен ураган, който ще се стовари върху Америка, откакто се води отчет, но без вредното замърсяване нямаше да предизвика паниката, на която Сингър се надяваше.

Знаеше, че ще се наложи да се свърже с медиите, щом бурята премине или може би по-добре малко преди да стигне до сушата, за да обясни как една случайна битка в далечен край на света е предотвратила катастрофата.

Това щеше да е поредният пример колко взаимно свързано е всичко на земята, как оставяме нашето бъдеще на прищевките на случайността.

Адонис Каседин, капитанът на танкера слезе от мостика. За разлика от красивия си съименник от митологията, Каседин беше мъж с кисело изражение, небръснати бузи и остър като на гризач поглед. Носът му беше изкривен на една страна, защото след някакво сбиване не му го бяха наместили както трябва. Затова и зацапаните му очила стояха накриво върху щръкналите уши.

— Току-що получих информация от един контейнеровоз, който е на около сто и шейсет километра пред нас. — До залез оставаха още няколко часа, но дъхът му вече вонеше на евтиния джин, който смучеше. Обаче трябваше да му се признае, че не заваляше думите, а тялото му се поклащаше съвсем леко. — Сблъскали са се с буря четвърта степен. Вятърът духал от североизток.

— Бурята се надига — отбеляза Сингър, — и то точно на мястото, където искахме да бъде. Не прекалено силна, за да е избрала вече своя курс, но не и твърде слаба, за да не успее да се развие.

— Мога да те закарам там — каза Каседин, — но това не ми харесва.

Ето пак се почна. Сингър вече беше раздразнен заради провала на Макамбо и не му се искаше да слуша оплакванията на този долен пияница.

— Този кораб е стар. Корпусът му гние, а това, което държиш в трюмовете, е прекалено горещо. Топлината намалява якостта на метала.

— А аз ти показах доклада на инженерите, в който пише, че корпусът може да издържи на топлинното натоварване.

— Глупости — отвърна Каредин и махна с ръка. — Изтупани в костюми типове, които нищо не знаят за океана. Ти искаш да ни вкараш в ураган, а аз ти казвам, че корабът ще се строши на две, когато ни удари шеста степен.

Сингър пристъпи към капитана, използвайки превъзходството си в ръст, за да го сплаши.

— Чуй ме, проклет дебелако. Плащам ти повече пари, отколкото си виждал някога в живота си. Достатъчно, за да можеш с десетилетия да не пускаш шишето. Срещу това очаквам да си вършиш работата и да престанеш да ми досаждаш с предсказанията, тревогите и мненията си. Ясен ли съм?

— Просто казах, че…

— Стига толкова — изрева Сингър. — Нищо няма да казваш. А сега се махай, преди да повърна от дъха ти.

Сингър продължи да гледа заплашително Каседин, докато капитанът не отстъпи, както си знаеше, че ще стане. Сингър смяташе, че повечето алкохолици са слаби и този не се оказа по-различен. Беше толкова пропаднал, че щеше да направи всичко, за да не прекъсва състоянието си на непрекъснато опиянение. Сингър не изпитваше угризения да се възползва от хорските слабости, точно както не се бе поколебал да експлоатира наивността на екокръстоносците на Нина Вайзър и алчността на Самюъл Макамбо. Ако това беше нужно, за да накара хората да прогледнат и видят какво причиняват на своята планета — така да бъде. Джефри Мерик не се ли възползва от неговия собствен гений, за да създаде тяхното изобретение? Сингър беше свършил по-голямата част от работата, а Мерик обра лаврите.