Клайв Къслър - Брегът на скелетите

— Достатъчно е да кажа, че екипажът ви няма да пострада. Но не ги пускайте на палубата и по откритите пространства.

— Такава беше заповедта ми още сутринта — увери го капитанът. — Стигнахме.

Бяха в най-горния край на стълбището. Нямаше врати, но на тавана имаше капак, до който се стигаше по друга стълба. Ски безмълвно пое по нея.

Линк протегна ръка.

— Благодаря, капитане. От тук ще продължим сами.

— О, да, разбира се. Късмет и на двама ви — каза той и стисна протегнатата десница на Линк.

Ски отвори капака и ярка слънчева светлина заля стълбището. Той мина през отвора, а Линк го последва. Нямаше възможност да заключат капака отвън и щеше да се наложи да го държат под око, за да не ги изненада някой.

Покривът на мостика представляваше стоманена плоскост, боядисана в бяло, върху която хвърляха сенки корабният димоход и няколкото антени. Когато стигнаха до края му, залегнаха по корем и отново надникнаха надолу към кея. В края на минаващия върху насипа път можаха да видят малката армия на Майк, която очакваше техния сигнал. Наблизо бръмчеше безпилотният апарат.

— „Орегон“, тук е Линк. На позиция сме. Дайте ни малко време да изберем цели. Стойте на прослушване.

След като приготвиха карабините си и разположиха резервните пълнители по края на покрива така, че да могат бързо да сменят позициите си, двамата започнаха да оглеждат вражеските войници през оптическите мерници, опитвайки се да установят кои са командирите им, за да обезглавят врага, както се казва.

— Мамка му — измърмори Линк.

— Какво?

— Вляво, типът с очилата, който се кара на някакъв хлапак.

Ски премести пушката си, за да може да види за кого говори Линк.

— Виждам го. Е, кой е той?

— Моят приятел полковник Раиф Абала, подлото копеле, който се опита да ни измами, когато му продавахме оръжието. Той е дясната ръка на генерал Макамбо.

— Изглежда е в немилост, щом е изпратен тук — отбеляза Ски. — Искаш ли да го гръмнем първи?

— Не, ще ми се да видя лицето му, когато разбере какво става и кой е причината. Готов ли си?

— Откъм моята половина на кея има поне четирима офицери и още шестима души, които изглежда знаят какво правят. Останалите са пушечно месо.

— Добре, шоуто може да започва. „Орегон“, готови сме.

— Ние също сме готови — чу той да казва Майк Троно по тактическата мрежа.

Макс нареди на Марк Мърфи да открие огън с ротационната картечница. Водата с петролната мътилка по пътя избухна в гейзери по цялата си дължина. Като че ли океанът се беше издигнал като стена. Бунтовниците потърсиха прикритие от водата и от трясъка, на картечницата. Върху тях се посипаха мазни капки. Един от оставените на пост войници хукна обратно, за да се върне на плаващия док.

Трясъкът на гатлинга щеше да заглушава техните изстрели и Линк и Ски започнаха да стрелят колкото може по-бързо. Всеки техен изстрел носеше смърт. Неизменно. Стреляха пет пъти и видяха как обърканите войници започнаха да се оглеждат, докато офицерите им падаха около тях. Двамата снайперисти се отдръпнаха от края на покрива и се преместиха по към кърмата. Линк погледна отново през оптиката си и видя, че Абала крещи на своите хора. По страха, който беше изписан върху лицата им, той заключи, че надутите приказки на командира им оказват слабо въздействие. В далечината Майк и хората му предпазливо се спускаха по пътя.

Линк и Ски пак си избраха мишени и командирите на бунтовниците отново намаляха. Един от войниците най-накрая осъзна, че изстрелите идват отгоре и отзад и погледна към танкера. Точно се готвеше да нададе вик, за да предупреди другарите си, но не успя да направи нищо повече, защото Ски го спря с едносантиметровия куршум на снайпера.

— Майк, намираш се на около двадесет и пет метра от първата засада — каза Тайни Гундерсон по станцията.

— Какво правят? Мекият екран отново не работи.

— Ако си падах по залозите, щяха да кажа, че обсъждат дали да не се откажат. Не, почакай, греша. Мисля, че един се опитва да им вдъхне кураж. Не. Падна. Добър изстрел, Ски.

— Това бях аз — поправи го Линк.

— Смелостта ги напусна — тържествено обяви Тайни. — Хвърлиха оръжията си и вдигнаха ръце.

Първите признаци на капитулация повлякоха и останалите. Мъжете по пътя и край товарния док хвърляха оръжията си на земята и вдигаха ръце. Единствено Абала изглежда искаше още да се сражава. Той размахваше пистолета си като луд. Линк наблюдаваше как го насочва към един млад бунтовник и му крещи. Вероятно го караше да вдигне калашника си. С един изстрел откъсна половината крак на полковника, за да не вземе да убие младежа.