Клайв Къслър - Брегът на скелетите

Майк вече се беше затичал към вратата.

— Ако създават неприятности, застреляйте ги.

— Да, шефе — гласът му прозвуча малко по-въодушевено.

Докато водеше хората си към главната палуба, Линда непрекъснато поддържаше връзка с Хуан и получаваше информация за престрелката. Той й нареди да прекоси долния етаж на платформата, за да излезе в гръб на най-голямата група бунтовници.

После я накара да спре на място, докато с жестове координираше последните усилия, с които или щяха да прекършат съпротивата на бунтовниците, или да бъдат избити до крак. Хуан имаше само два пълнителя в паласката и това наистина беше последният му ход.

— Вече сме на позиция — обади се Линда. — Виждам четирима. Крият се зад големия складов резервоар. Пети се промъква, за да стигне до крана.

— Кажи ми, когато стигне на метър от гъсениците му. Аз ще се оправя с него, а вие вижте сметката на другите четирима. Мисля, че още неколцина висят в обезопасителната мрежа около платформата. Не знам дали са се отказали, но ги дръжте под око.

— Разбрано. Твоят човек трябва да мине още десетина метра.

Хуан изчака притиснат към топлите сондажни щанги. Въпреки целия хаос и прилива на адреналин, съзнанието му бе съсредоточено върху избрания от Даниъл Сингър момент. Идеята изглеждаше малоумна, но той беше сигурен, че Сингър е открил начин да създаде ураган по свой вкус.

В края на краищата човекът беше гениален инженер. Изобретението, което беше създал още преди да навърши тридесет, го беше направило милиардер. Както би казал Макс: „На човека може и да му хлопа дъската, но машинката продължава да работи“.

— Пет метра — съобщи Линда по станцията. Каквото и да беше планирал Сингър, явно бе нещо голямо, но Хуан нямаше представа какво е. Не виждаше как може да се създаде ураган и да му се даде и посоката. Отново усети гняв. Ако Сингър беше успял да разработи подобна технология, защо я използваше по такъв начин? Ураганите и техните братовчеди от Тихия и Индийския океан, тайфуните и цунамитата причиняваха щети за милиарди долари, всяка година убиваха хиляди хора и оставяха след себе си неизброими съсипани животи. Ако Сингър наистина искаше да спаси планетата, помисли си Хуан, да прекрати тази мъка трябваше да е първата му крачка. Безсмисленото прахосничество го ядосваше. И това нападение, и революцията на Самюъл Макамбо в името на личното му обогатяване, и корупцията, която измъчваше родината на Моузис Ндебеле — повръщаше му се от това.

— Два метра.

Боже, колко беше уморен от сраженията. Когато рухна Берлинската стена и Съветският съюз се разпадна, неговите началници в ЦРУ се разхождаха наоколо и се потупваха по гърба за добре свършената работа. Хуан обаче знаеше, че лошото тепърва предстои. Светът щеше да се раздели по религиозни и племенни различия, а от сенките да изпълзят старите вражди.

Боже, колко мразеше да е прав!

— Време е!

Без миг колебание Кабрило отново съсредоточи цялото си внимание върху битката. Изправи се светкавично над сондажните пръти и изстреля къс откос от три куршума в един терорист. Отляво срещу него избухна залпов огън — бунтовниците го бяха видели, но Линда и хората й отвърнаха със стрелба. Хуан излетя иззад прътите, като нарочно накара нападателите да открият огън по него, за да разкрият позициите си. Неговите хора бяха подготвени за този момент и за втори път от началото на битката избухна толкова силна престрелка, сякаш някой беше отворил вратите на ада.

Това беше най-напрегнатата ръкопашна битка, в която беше участвал. Въздухът трептеше от куршуми, някои минаваха толкова близо до главата му, че усещаше горещината им. Той се хвърли зад един варел за нафта, който беше паднал настрана. Огънят на поне два калашника го търкулна към него.

Линда видя как един от мъжете открива огън по Хуан, но бързият й изстрел го пропусна, защото той се скри зад купчина тръби. Тя се затича към него. Имаше чувството, че е влязла в гора от железни дървета. Начинът, по който тръбите се преплитаха, осигуряваше предимство за противника. Независимо от опитите й да го види, като гледа под тръбите или високо над тях, зрителното й поле винаги се оказваше запушено.

Осъзнавайки, че всяка секунда може да попадне в капан, тя започна да се изтегля от лабиринта. Очите й не се спираха никъде повече от миг, защото се страхуваше, че бунтовникът може да я е заобиколил.

Точно завиваше край една дебела тръба, когато една ръка се протегна и силно дръпна автомата й за цевта. Изненадата я запрати на земята. Тя си пожела да й хрумне нещо много умно в секундата, която й оставаше, но последната й мисъл беше само за това, че се е оставила да бъде убита от някакъв жалък бандит.