Клайв Къслър - Брегът на скелетите

Изображението се смени, когато Тайни се насочи към позицията на Майк. Майк видя, че в далечния край на склада се криеха трима бунтовници, които се готвеха да обходят във фланг неговите хора. Той изскочи иззад влекача и се втурна обратно, за да си осигури видимост към ъгъла на сградата, зад който терористите се бяха свили. Едно копче на гранатомета, монтиран под ложата на автомата му, стесняваше цевта му с част от милиметъра, така забавяше скоростта на гранатата и му позволяваше да зададе обсег по избор. Той прецени на око, че ъгълът на сградата е на около четиридесет метра и го нагласи на скалата. Оръжието издаде едно смешно „пльок“, ала резултатите бяха всичко друго, но не и весели. Гранатата падна на тридесетина сантиметра от края на сградата и избухна. Шрапнелите разкъсаха гофрираната ламарина й телата на бунтовниците.

Марк погледна отново към ръкава си и видя на мекия екран тримата терористи, обвити в облак дим.

Сега, когато Тайни, ангелът хранител, следеше отгоре какво става, всичко тръгна двойно по-бързо, защото Майк можеше да съобщава на хората си къде има засади, преди терористите да ги изненадат.

Стигнаха до електростанцията на терминала, без да губят повече хора. Макар че сградата беше изолирана срещу шума, тя цялата се тресеше от рева на самолетните двигатели, които произвеждаха електричество. Майк вече беше избрал петимата войници, които щяха да го придружат, а на останалите заповяда да продължат напред през двора, за да помогнат на Линк в нападението срещу танкерното пристанище.

Той влезе в електростанцията, като простреля катинара на страничната врата. Шумът на самолетните двигатели се усили. Без специални слушалки можеха да останат вътре само няколко минути. Майк влетя през прага и плъзна лазерния прицел на своя „ХК“ из огромното хале. Трите двигателя „Дженеръл Илектрик“ се издигаха върху постаменти от стоманобетон. Всмукваха въздух през никелирани отвори, а отработилите газове се отвеждаха по тръби, почернели от голямата горещина.

Само един от двигателите работеше. По време на инструктажа Макс беше обяснил, че подобни електростанции редуват два двигателя и разполагат с трети за извънредни случаи или за времето на върхово потребление. Вместо да срутят електростанцията със 120-милиметровата гаубица на „Орегон“, те предпочетоха да спрат работещия двигател, защото по-късно щяха да се нуждаят от електричество, за да почистят разлива.

Майк се затича към контролната зала на станцията. През дебелите трислойни стъкла на плъзгащите се врати на помещението, което гледаше към халето, видя двама работници, пазени от трима бунтовници. Служителите на „Петромакс“ разучаваха контролното табло, покрито с множество лампички. Пазачите и работниците стояха прекалено близо, затова когато Майк започна да се приближава към тях, пусна един откос над главите им и разби стъклата, които се стовариха на земята на хиляди блестящи късчета. Сам по себе си шумът от внезапно нахлулия трясък на реактивния двигател беше достатъчно объркващ, но Майк хвърли през разбитото стъкло и една шокова граната.

Той се наведе, за да пропусне взривната вълна над себе си, и влетя в помещението, преди някой от легналите на пода да успее да се изправи. Майк насочи автомата срещу единия от бунтовниците, а хората му взеха на мушка другите двама. Той им подхвърли няколко пластмасови белезници и отиде да нагледа механиците. Единият беше ранен от падащите стъкла, но не беше нещо сериозно. Другите бяха просто замаяни.

Той погледна единия в очите и закрещя с цяло гърло, за да го чуе сред воя на близкия двигател:

— Можеш ли да го изключиш? — попита и посочи с пръст през рамо.

Мъжът го гледаше с празен поглед. Майк отново посочи мотора и прекара пръст по гърлото си. Човекът веднага разбра този универсален жест. Кимна и отиде до един от компютрите. Използва мишката, за да изкара няколко последователни прозореца на екрана, и започна да натиска някакви иконки. Майк имаше чувството, че нещо не се получава, но изведнъж пронизителният писък започна да отслабва и от болезнен стана просто неприятен. Оборотите на компресорните лопатки паднаха и шумът утихна. Но ушите на Майк продължаваха да пищят.

Той се обърна към водача на своя екип:

— Останете тук и не позволявайте на никого да пуска мотора. — Вече му беше дал малка радиостанция. — Обади ми се, ако се появят бунтовници.

— Да, шефе. — По тона му беше ясно, че не обича да остава безучастен наблюдател. — А тези? — с цевта на автомата си посочи пленените бунтовници.