Клайв Къслър - Брегът на скелетите

Чу се гръм със силата на оръдие. Главата на бунтовника, който се извисяваше над нея, изведнъж се удължи като маска за Вси светии и после просто изчезна. Линда вдигна очи и видя Джим Гибсън в неговите каубойски ботуши четиридесет и седми номер, стиснал револвер, от чиято цев се виеше струйка дим.

— Честно казано, не ми е разрешено да стъпвам на платформата, но винаги съм смятал, че правилата са за неудачниците. — Той протегна надолу голямата си лапа и издърпа Линда да стане. — Добре ли си, скъпа?

— Спасена от един истински каубой. Какво повече ми трябва?

Тъй като познаваше всяко ъгълче, нит и винтче на платформата, той безпогрешно я изведе от лабиринта. Когато стигнаха до мястото, откъдето беше поела между тръбите, Линда изведнъж осъзна, че вече не се чува стрелба.

Тя надникна предпазливо навън. Петима терористи стояха един до друг с протегнати нагоре ръце. Други двама се покатериха на палубата откъм мрежата, където се бяха крили.

— Хуан, мисля, че всичко свърши — каза тя в микрофона на яката си.

Хуан се измъкна иззад варела и стана. Без да изпуска от прицел мародерите, се затича към тях, крещейки:

— Долу! Всички да легнат! Бързо долу!

Линда също хукна натам, за да му помогне, докато те лягаха на палубата. Зимбабвийците започнаха да проверяват умрелите и ранените, Хуан вече слагаше белезници на оцелелите.

— „Номад“ вика „Орегон“. Целта е обезопасена. Повтарям, целта е обезопасена.

— Чух те още първия път — изръмжа Макс. — Може и да съм по-стар от теб, но не съм глух. — После добави. — Добра работа. Нямах и капка съмнение, че ще се справиш.

— Благодаря. Какво е положението?

— Майк спря подаването на ток. От танкерните маркучи още изтича петрол, но вече не толкова силно, защото помпите не работят. Гравитацията изкарва петрола от складовите резервоари.

— Линк готов ли е?

— Планът ни беше да атакува пет минути след като Майк спре генераторите. В момента тръгва.

Черната гумена лодка беше изстреляна по тефлоновата рампа от хангара за лодки така, както се катапултират самолетите от самолетоносач. Лодките на военноморските тюлени с издължен надолу V-образен корпус за стабилност и допълнителни надуваеми тръби за повишена товароподемност бяха произведени във военния клон на канадската фирма „Зодиак“ със седалище във Ванкувър. Те можеха да минат през вълни с всякакви размери с лекотата на видра, а скоростта им превишаваше четиридесет възела благодарение на чифт извънбордови двигатели с мощност по 300 к.с.

Линк беше на руля, а Джери Пуласки стоеше до него. Над военните си униформи двамата бяха сложили бронежилетки. На стените на кокпита по средата на лодката бяха завинтени бронирани плочи и той беше фактически неуязвим. В краката им лежаха сандъци, в които имаше пушки „Барет М107“ калибър .50. Те имаха обсег километър и половина, заради който тежащите четиринадесет килограма оръжия бяха сред най-добрите снайперски карабини в света.

Водата около товарния терминал беше напълно замърсена със суров петрол и нито Хуан, нито Макс бяха склонни да рискуват водните движители и направляващите дюзи на „Орегон“ да се задръстят с лепкави буци. Не искаха и да стрелят по чувствителните танкерни маркучи, ако не можеха да гарантират сто процента точност на оръжието. Линк и Ски трябваше да подсигурят гърба на нападението на Майк по пътя върху насипа.

Те се понесоха с висока скорост по вълните към носа на закотвения супертанкер и намалиха едва когато лодката заплава в разлетия петрол. Слоят беше дебел най-малко петнадесет сантиметра и полепваше по гумените тръби на корпуса. За техен късмет витлата лежаха под отровната мътилка, иначе едва ли щяха да успеят да се придвижат.

Зад гърбовете им „Орегон“ отново потегли. Маневрираше, за да застане в скъсен ъгъл за стрелба към тази важна част на съоръжението. Въпреки че нямаше да стрелят пряко по пътя или по огромния товарен док, Макс не изпитваше колебание да осее океана около тях с куршуми от ротационните картечници.

Ски гледаше през голям бинокъл към едната страна на танкера, за да провери дали терористите не го използват за наблюдателен пост. Палубата изглеждаше чиста, но за да не рискуват, щяха да се качат на борда откъм носа, който се намираше на повече от триста метра от надстройките — най-удобното място за наблюдателница.

Стигнаха до редица буйове, които бележеха четиридесет и пет метровата забранена за приближаване зона около кораба, а отгоре още не бяха започнали да стрелят по тях.