Клайв Къслър - Брегът на скелетите

— Малката, не зная коя си, нито откъде се взехте всички, но страшно се радвам да ви видя! — Той се извиси над нея, а акцентът му беше чисто тексаски. — Казвам се Джим Гибсън, началник на платформата.

— Рос. Казвам се Линда Рос. Секунда — вдигна тя ръка. После намести слушалката си, която беше паднала по време на свиването, в ухото. — Хуан, Линда.

— Слава Богу! Трябвате ми тук, и то веднага, иначе ще се наложи да отстъпим. После ще се погрижим за работниците. — Шумът на престрелката, който се чуваше като фон на думите му, подчерта сериозността на положението.

— Те са в безопасност. Тръгвам веднага — каза Линда и погледна нагоре към високия тексасец. — Господин Гибсън…

— Наричайте ме Джим.

— Джим, трябва да задържите хората си тук. Горе още има терористи. Направили са нещо на платформата, защото петролът се излива в океана. Когато се погрижим за бунтовниците, вие и хората ви ще можете ли да спрете изливането?

— Разбира се. Какво става всъщност?

Докато отговаряше, Линда пъхна нов пълнител в автомата си.

— Група конгоански бунтовници превзеха няколко петролни платформи и товарния терминал.

— Това нещо политическо ли е?

— Джим, обещавам ти, че когато всичко свърши, ще ти обясня, но сега трябва да тръгвам.

— Можеш да ми разкажеш, докато вечеряме. Зная чудесен португалски ресторант в Кабинда.

— А аз един още по-добър в Лисабон — подхвърли Линда през рамо, — но ти ще почерпиш.

Майк насочи „Либърти“ право към вълнолома, преди да завърти руля и да върне в последната секунда дроселите назад.

Въпреки че вече беше прибрал подводните криле и лодката се беше отпуснала върху водата, газенето й стана още по-дълбоко и бордът й се допря в бетона толкова леко, че не откъсна нито една от залепените за него миди.

Предният капак беше отворен и мъжете започнаха да изскачат от него и да слизат на кея, търсейки първото подходящо прикритие. Откъм терминала се чу стрелба с леки оръжия, но благодарение на усилията на Марк Мърфи и уменията на Троно като кормчия, наблизо бяха останали много малко бунтовници.

Майк събра екипировката си и скочи на брега. Нямаше за какво да върже лодката, затова измъкна един специален пистолет от кобура на гърба си. Той беше .22 калибър, преправен да изстрелва дванадесетсантиметрови стоманени пръчки в цимента. Майк презареди, заби още една и швартова „Либърти“ за тях.

Борците за свобода не бяха забравили научените с много жертви уроци по време на гражданската война. Те се разпръснаха както трябва, като всеки войник би могъл да покрие другарите си от двете страни. Първата им цел се намираше на по-малко от сто метра от тях. Майк хвърли поглед към екранчето от вътрешната страна на левия си ръкав и изруга. Захранването му беше прекъснато и нямаше картина.

Тъй като нямаше друг избор, той поведе атаката, притичвайки приведен от позиция на позиция, докато хората му го прикриваха с огън. Макар в момента бунтовниците да бяха само една шепа, с всяка изминала минута пристигаха и други, които бяха избегнали модерните сензори на „Орегон“.

Отрядът от шейсет души даде първата си жертва, когато неочаквано иззад една барака изскочи терорист и откри огън от хълбок в холивудски стил. Докато не свършиха патроните в пълнителя, той не отдели пръста си от спусъка. Нападението беше самоубийствено и хората на Майк го засипаха с огън, но четирима от тях бяха повалени, а един убит на място.

Продължиха безстрашно напред, притичваха със стрелба и се спираха зад някое прикритие, за да дадат огнева подкрепа на онези, който напредваха в редица. Това си беше чиста градска партизанска война, в която враговете бяха навсякъде около тях.

Радиостанцията на Майк изпука и той потърси укритие зад един обърнат влекач, за да говори спокойно.

— „Либърти“, тук „Орлово око“. Съжалявам за забавянето, но успях да оправя връзката ти. — Гласът беше на Тайни Гундерсон, който управляваше безпилотния апарат.

Троно погледна повторно към странния квадрат, прикрепен към ръкава на черната му бойна куртка. Сребристата му повърхност бе започнала да се изпълвах картина на товарния терминал, която безпилотният самолет предаваше върху екрана от електронна хартия. Резолюцията на гъвкавия екран беше толкова ясна, колкото на големия плосък дисплей в командния център на „Орегон“, но ограниченията в захранването позволяваха на апарата да изпраща само моментални снимки на интервали от десет секунди, а не движещи се картини. Това беше една от най-модерните технологии, но все още недоусъвършенствана, и затова моментът, когато американската армия щеше да започне да я използва, беше още далеч.