Клайв Къслър - Брегът на скелетите

Той трябваше да заобиколи петролния разлив, чиито отделни части бавно се срастваха в едно огромно петно. Нямаше как да прецени размерите му, но от онова, което можеше да види, приликата му със замърсяването на залива Принс Уилям, след като „Ексон Валдез“ се надяна на рифа Блай, ставаше все по-голяма.

Той стоеше в задния кокпит, за да си осигури 360-градусово зрително поле, и не чу появата на безмоторния апарат над лодката заради шума от нейните двигатели. Тайни го държеше на не повече от шест метра над лодката и когато леко я подмина, размаха криле, преди да го стрелне напред към вълнолома.

— Шантаво копеле — измърмори Тайни с кисела усмивка и хвърли поглед към плоския екран, който беше монтирал набързо снощи.

Всичко изглеждаше непроменено, откакто безпилотният самолет беше прелетял на съоръжението. Около резервоарите и електростанцията не се виждаха терористи. Едва когато насочи апарата на север, започнаха да се мяркат бунтовници. Някои пазеха портала, останалите пресушаваха цяла армада от цистерни. Дебели черни змии петрол се стичаха от задниците им и се виеха към вълнолома. Друга група се намираше на товарния док и приготвяше втори комплект танкерни маркучи, за да започнат да изливат петрола в морето. Линк щеше да поведе нападението в тази посока, щом Майк и хората му дойдеха да ги подкрепят.

И тогава, когато вече се намираха на километър и половина от кея, който беше най-близо до района със складовите резервоари, той видя, че ги бяха забелязали. Мъжете тичаха по прокарания върху насипа път и се качваха в коли на „Петромакс“, за да прекосят по-бързо концесията. Придвижваха се с камиони, повдигачи и дори с един доста голям кран. С една дума, използваха всичко, което техният командир успя да запали. Други бързаха пешком, събирайки се стихийно на групи.

— „Орегон“, виждаш ли това, което виждам аз?

— Да — отговори Макс.

Марк Мърфи вдигна металните плочи върху корабното 40-милиметрово автоматично оръдие „Бофорс“ и задейства хидравликата, която издигаше оръжието на стрелкова позиция. Екранът на компютъра му автоматично се раздели на две половини. Едната показваше прицелната камера на гатлинга, а втората тази на оръдието. Той започна да въвежда цели колкото може по-бързо местейки кръстчето на мушката по екрана с помощта на два джойстика. Започна с превозните средства веднага щом компютърът му каза, че първата цел е засечена. Оръдието забълва снаряди, а гатлингът изригна огнен език на пет метра от борда на кораба. Оръжията започваха да търсят нови цели още преди предходните изстрели да попаднат в целта.

Куршумите на ротационната картечница разкъсаха един самосвал. Движещите се с над 3000 метра в секунда куршуми откъснаха двигателя от мястото му, нарязаха всичко и всички в кабината и пробиха дупки с големината на юмрук в дебелата три сантиметра стомана на ваната. Силата на попаденията повдигна дванадесеттонния камион на десните му гуми и го преобърна.

Чифт 40-милиметрови снаряди пробиха два кратера в асфалта пред един джип с открита товарна каросерия, пълна е въоръжени мъже, които висяха и по стъпалата. Шофьорът се опита да завие рязко, но лявата предна гума попадна в една от димящите дупки точно в мига, когато третият снаряд се заби зад дясната предна гума. Взривът изхвърли джипа във въздуха, а от каросерията му като кукли, захвърлени от разглезено дете, се посипаха бунтовници.

— Ерик — каза Мърф, без да отделя очи от екрана на компютъра, — завърти ни странично. Вече сме в обсега на палубните .30-калиброви картечници.

Те се контролираха от други оръжейни станции и можеха да бъдат индивидуално прицелвани. Бяха предназначени за защита срещу абордажи, но можеха да бъдат използвани и за обстрел на жива сила на брега. Бяха маскирани в стари петролни варели на палубата и по подадена от Макс команда капаците им се завъртяха встрани, а оръжията изскочиха нагоре. Цевите им заеха хоризонтално положение и се завъртяха към брега. Всяка стрелкова позиция беше оборудвана със своя собствена инфрачервена камера. След като ги изкараха на позиция, Марк отново насочи вниманието си към своите оръжейни системи и остави стрелците да свършат работата си. Скоро след това картечниците се включиха в симфонията, която той дирижираше.

Трябваха им още пет минути, за да спрат втурналите се към складовите резервоари терористи, където Майк вече бе спуснал лодката на подводни криле във водата и се готвеше да пристане. Въпреки това бунтовниците все още се опитваха да стигнат до този район, притичвайки на групички по двама-трима, като използваха всички възможности за прикритие, а картечниците М-60 бяха заети с други цели. Една група от десетина човека беше заобиколила покрай външната ограда, като я използваше за прикритие, преди да напредне към по-подходящи позиции.