Клайв Къслър - Брегът на скелетите

В подножието на сондажната кула от недрата на земята неспирно извираше дебела петролна струя. Абаносовият фонтан се издигаше на най-малко четири-пет метра височина, преди да рухне под собствената си тежест, за да бъде заменен веднага от нова порция суров петрол. Гъстата течност изтичаше през отворите на сондажната платформа и се изливаше в Атлантическия океан. При това количество петрол, който извираше от сондажния кладенец, не беше възможно да се определи дали петролопроводите са тежко повредени или са отворени само обезопасителните клапани.

Кабрило не забравяше, че някоя случайна искра може да подпали петрола. Взривът сигурно щеше да изкорени дърветата по крайбрежната ивица.

Когато той и екипът му стигнаха в горния край на платформата, терористите се щураха наоколо. Неколцина гледаха безразлично над перилата, за да се уверят, че никой не се приближава, но като цяло изглежда бяха уверени, че държат положението под контрол.

Едва когато „Орегон“ се приближи към третата платформа и унищожи техните другари, те отново се сетиха за дисциплината. Водачът на отряда от тридесетина души постави постове, за да наблюдават за приближаващи се кораби, и нареди на останалите да приготвят оръжията си в случай, че товарният кораб се насочи насам. Когато патрул от четирима терористи започна да обхожда долната палуба на сондажната платформа, Хуан се скри заедно с останалите от екипа във верижния сандък.

Сега, когато „Орегон“ започна да се отдалечава от редицата петролни платформи, терористите отново се успокоиха. Вниманието им пак отслабна и мъжете се струпаха при далечния релинг, за да гледат как корабът ще атакува другарите им, които се опитваха да превземат последната платформа. Хуан си спомни, че мнозина от войниците на Макамбо са юноши, и разбра, че генералът, командващ бунтовниците, едва ли е предоставил на Даниъл Сингър най-добрите си бойци, независимо колко пари е получил. Той не си позволи да се впусне в размишления за бедността и безсилието, които бяха довели тези момчета тук. Сега те извършваха терористичен акт и трябваше да бъдат спрени.

Той махна на Мафана да заеме мястото му на върха на стълбата и се спусна надолу, за да обсъди положението с Линда Рос.

— Това е първата платформа, която са атакували, и затова мисля, че са я превзели без съпротива — прошепна той, макар че гласът му почти не се чуваше от боботенето на изливащия се в морето петрол. — Едва когато са нападнали втората, работниците са започнали да се съпротивляват.

— Смяташ, че са ги затворили някъде?

— Зная, че тези типове са безскрупулни, но така би било по-практично, отколкото да избият стотина работници.

— Искаш да ги намеря?

Хуан кимна.

— Щом превземем платформата, те ще ни трябват, за да спрат изтичането на петрола. А ако няма оцелели на платформата на Еди, ще трябва да ги прекараме да свършат тази работа и на нея. Вземи трима души и претърсете вътрешните пространства. Трябва да има помещение за почивка или столова. Нещо достатъчно голямо, за да побере всички работници.

— Слушам.

Кабрило не можа да не се усмихне, когато Линда поведе през вратата трима мъже, които я надвишаваха почти два пъти по ръст. Това му напомни за приказката „Златокоска и трите мечки“, макар че в случая малкото мече тежеше най-малко осемдесет килограма. Той се изкачи обратно по стълбата и залегна до Мафана. Огледа отново сцената, пресмятайки ъгли на стрелба, прикрития и места, където биха могли да отстъпят, ако се наложи. Усети погледа на Мафана и попита:

— Ти искаш просто да ги атакуваме, нали?

— Това е най-добрият план, с който разполагам — призна си бившият сержант с широка усмивка. — Освен това винаги е давал резултат.

Хуан поклати глава и даде нарежданията си. Мафана ги предаде на своите хора. Африканците започнаха безмълвно да се качват по стълбата. Кабрило беше определил местата за засада с финеса на гросмайстор, който подрежда фигурите си за последния гамбит.

Макар да бяха привикнали да се сражават в джунглата, мъжете се придвижваха добре в непривичната обстановка. Промъкваха се внимателно по платформата с търпението на опитни ловци. Ловци, прекарали младините си в преследване на най-опасната плячка от всички: човеците. Отне им десет минути да заемат позициите си. Хуан отново огледа горната платформа, за да се увери, че всички са на местата, където трябваше да бъдат. Последното, което искаше да му тежи на съвестта, беше произшествие с приятелски огън.