Клайв Къслър - Брегът на скелетите

Хуан откъсна очи от омайната гледка и погледна към океана, където мъжете бяха започнали да излизат от „Номад“; „Орегон“ дрейфуваше към крайбрежието. Макар да беше само един грозен търговски кораб, повече функционален, отколкото красив, с палуба, приличаща на обрулена гора с многото кранове и олющената боя по бордовете, никога не му се беше струвал по-красив. Макс се носеше към третата платформа, където служителите на „Петромакс“ все още отблъскваха терористите, но докладваха, че се готвят да изоставят сондажа и да се измъкнат с гумените си лодки.

Линда затвори люка на миниподводницата и последна скочи от „Номад“ на платформата.

— Да започваме — изкрещя тя, за да надвика бученето на извиращия петрол, — защото въздухът тук долу ще ми развали тена. Вече чувствам как порите ми се набиват с петрол. — После добави с мазна усмивка: — Можете да ми вярвате, че Корпорацията ще плати, който и СПА център да поискам.

Когато „Орегон“ се появи на хоризонта, никой от бандитите в бързите лодки с извънбордови двигатели, които танцуваха около подпорите на третата платформа, не му обърна внимание. Единствената им мисъл беше как да се изкатерят по стълбата в единия от пилоните и да завземат платформата. Засега опитите им се осуетяваха от работниците отгоре, които насочваха водните оръдия към пилоните и запращаха терористите обратно във водата. Но това не беше толкова лесно. Мъжете в лодките непрекъснато стреляха по извисяващата се на дванадесет метра височина платформа и от време на време улучваха. Постепенно служителите на „Петромакс“ намаляваха. Понякога човекът просто рухваше на платформата, но имаше и такива, които прехвърляха перилата и се стоварваха във водата. Тогава нападателите надаваха радостни възгласи. Между водните оръдия и автоматите се водеше война на изтощение и изходът й беше лесно предвидим и неизбежен.

Седнал пред командния пулт на оръжейните системи, Марк Мърфи наблюдаваше едновременно изображенията, изпращани от половин дузина камери, както и отварящите се на екрана прозорци с данни за интегрирания арсенал на „Орегон“. Ерик Стоун седеше на работната станция до него. Едната му ръка бе отпусната върху джойстика, който контролираше руля, водометните движители и насочващите дюзи, а другата леко докосваше ръчките на дроселите.

— Господин Стоун, спрете ни на петстотин метра от платформата — нареди Макс от стола на председателя, — и пригответе носа за стрелба с ротационните картечници „Гатлинг“. Уепс, вдигни металните капаци, покриващи редута на гатлинга, и бъди готов за стрелба по моя заповед.

Тайни Гундерсон описа широк кръг около платформата с безмоторния апарат, така че Марк да може да подбере мишените. Мърф назова четирите лодки, носещи се под платформата, „Танго 1 до четири“ и щом ги вкара в електронния мозък на кораба, компютърът вече не ги изпускаше от поглед. Високо горе на носа се показа шестцевната ротационна картечница „ГЕ а61А1“. Въртящите се цеви започнаха да се накланят и прицелват, а компютърът компенсираше движението на „Орегон“, чийто корпус нежно се полюшваше от вълните и скоростта на носещите се в далечината лодки.

— „Номад“ до „Орегон“. Стигнахме до платформата — гласът на Хуан се разля от скритите високоговорители и изпълни помещението.

— Време беше, „Номад“ — отговори Макс. — „Дискавъри“ чака от две минути.

— По пътя насам се отбихме за по кафе и сладки. Вие на позиция ли сте?

— Само вас чакахме, за да спуснем спасителната лодка. Време е да започваме.

— Готови сме!

Макс смени каналите на комуникационната конзола пред него.

— Командният център вика спасителната лодка. Майк, наред ли е всичко?

— Готови сме — отговори Троно. Гласът му беше безизразен от пълното съсредоточаване върху предстоящото.

— Спускайте и късмет!

На палубата, скрита от петролната платформа от надстройките, спасителната лодка беше натъпкана с шейсет бойци, които на практика бяха седнали един върху друг. Лебедките вдигнаха лодката от поставките, завъртяха я над релинга и бавно започнаха да я спускат. Щом докосна водата, Майк освободи стоманените въжета и запали двигателя.

Когато Троно напусна военновъздушните сили след шест години служба като парашутист спасител със седем успешни спасявания на свалени пилоти в досието си, той поработи известно време като професионален състезател с бързи катери. Тръпката да се носиш с повече от сто и шейсет километра в час по водата донякъде задоволяваше глада му за адреналин, но когато му се удаде възможност, се съгласи веднага Да започне работа в Корпорацията. Благодарение на това сега Корпорацията разполагаше с опита на един от най-добрите кормчии на лодки.