Клайв Къслър - Брегът на скелетите

— Някакви подобрения в плана, който съставихме?

— Няма такива, председателю.

— Добре тогава, представлението може да започва.

Хуан щеше да води нападението срещу една от вече превзетите петролни платформи, а Еди — другото, така че двамата мъже събраха неколцината зимбабвийци, които щяха да дойдат с тях, и се насочиха към отвора в корпуса за спускане на подводниците. Другите щяха да използват спасителната лодка на кораба и другите плавателни съдове, за да нападнат товарния терминал и останалите съоръжения. Атаката щеше да се координира от „Орегон“ под ръководството на Макс. Корабът щеше да им осигурява огнева поддръжка.

Докато се спускаха надолу, Макс се обади от командния център.

— Исках да знаеш, че мога да пусна миниподводниците след около десетина минути.

Хуан погледна часовника си. Ерик ги беше подготвил по-бързо от очакваното.

— Щом освободим вратите, ще ни трябват още двадесет минути, за да стигнем до платформите, така че не се доближавай до брега, докато не ти се обадим.

— Аз внимавах на инструктажа снощи — каза хитровато Макс. — Малко преди да започне твоята контраатака, ние трябва да се насочим бързо към терминала и да изпратим спасителната лодка. Ще унищожим всички терористи, които се опитват да нападнат останалите две платформи, а след това трябва да заемем позиция пред кея. Когато наближим достатъчно, за да можем да им оказваме огнева подкрепа, Ски и Лин ще потеглят в гумена лодка, за да прикриват превземането на пристана.

— Да се надяваме, че Линда е права и хората на Макамбо не са склонни да умират, за да задържат терминала. Дано, след като ги ударим здраво и бързо, започнат да се предават.

— А ако тя бърка и тези типове наистина са повярвали в своята мисия?

— Тогава денят ни ще се окаже дълъг и кървав.

Тъй като корабът още плаваше по курса си, вратите на отвора за спускане оставаха затворени, но металната решетка беше свалена и на един от крановете висеше една от двете миниподводници на „Орегон“. По-голямата беше „Номад 1000“ с дължина двадесет метра. Около тъпия нос на подводницата имаше цял грозд прожектори, защото тя можеше да се спуска на дълбочина повече от триста метра. „Номад“ разполагаше и с механична ръка, която беше чувствителна колкото човешката, но толкова здрава и силна, че можеше да къса стомана. По малката, „Дискавъри 100“, беше закачена над „Номад“ и щеше да бъде спусната във водата веднага щом по-голямата й сестра отплаваше.

Линда щеше да придружи Хуан, а Джери Пуласки да се качи при Еди. Нападението по суша щеше да се командва от Франклин Линкълн и Майк Троно, които вече събираха хората си в спасителната лодка и в разположения в средата на кораба хангар за лодки. Техниците бяха проверили подводниците, затова Хуан нямаше какво друго да направи, освен да плесне корпуса за късмет и да започне да се качва по стълбата, която един от моряците държеше, за да не се хлъзне. Подводницата леко се залюля, когато Кабрило стигна до горе. От там махна кратко на Еди за поздрав и влезе през люка.

Спусна се в подводницата и се отправи към кокпита — клаустрофобичен чифт наклонени назад седалки, заобиколени от дузини компютърни екрани, контролни панели и три малки илюминатора. Макар „Номад“ да беше по-голяма от „Дискавъри“, вътрешността й беше по-тясна заради дебелината на обвивката, големите акумулатори, които носеше, за да може да стои във вода шейсет часа, и заради камерата под налягане за продължителен престой под вода. Хората на Хуан бяха свалили достатъчно части, за да увеличат вместимостта й от шест на осем човека. „Дискавъри“ щеше да вози също толкова хора. Задачата на тази малка армия беше да атакува петролните платформи и в нея бяха включени само най-добрите от воините на Ндебеле.

Лина пропълзя подире му, но не седна на мястото си. Тя показваше на мъжете как да стегнат коланите, докато Хуан проверяваше контролния списък преди потапяне.

Кабрило включи олекотения шлемофон в комуникационния панел.

— „Номад“ вика „Орегон“. Проба на връзката. Как ме чувате?

— Ясно и силно, „Номад“ — веднага се чу гласът на Хали. — Хуан, почти приключихме с убиването на скоростта. Вратите в корпуса могат да се отворят след минутка.

— Разбрано.

Той погледна през рамо, когато чу Линда да се намества на седалката си и да оставя своя автомат със заглушител до този на Хуан.

— Всички ли се настаниха? — Неколцина от мъжете нямаха много щастлив вид, особено когато люкът беше затворен и заключен, но въпреки това всички му отговориха с вдигнати палци. — Мафана? Добре ли си?