Клайв Къслър - Брегът на скелетите

Всичко изглеждаше напълно нормално, докато не се загледа по-внимателно. Някои от пламъците, които видя, не бяха от природен газ, който се изгаря нарочно. Горяха няколко камиона, а от три-четири сгради се издигаше черен пушек. Малките като клечки фигурки, които лежаха на земята, бяха труповете на работниците и охраната, застреляни от войниците на Макамбо. Петната наоколо; които Хуан в началото сметна за сенки, бяха локви кръв.

Тайни Гундерсон изви апарата и го насочи по протежение на бреговата ивица и пътя върху насипа. Тръбите, които захранваха плаващия док, бяха дебели колкото железопътни мотриси. Хуан изруга, когато видя войниците да се въртят около танкерните маркучи. Бяха ги откачили от танкера и сега суровият петрол се изливаше в океана на четири дебели струи. Разливът вече беше обградил пристана и се разрастваше с всяка изминала секунда. Изглежда някой от мъжете беше видял безпилотния апарат, защото изведнъж неколцина вдигнаха глави. Едни започнаха да сочат с ръце, а други откриха огън по малкия самолет.

Вероятността да улучат машината беше много малка, но въпреки това Тайни направи рязък завой и я насочи към най-близката платформа във водата. Отдалеч Хуан можеше да види, че и тя е заобиколена от разлят суров петрол. Той тежеше толкова, че смазваше вълните, които се опитваха да минат под него. Единственото, което океанът можеше да предизвика, бяха малки гънки по дебелия гъст черен слой. Преобладаващото течение вече беше разтеглило разлива на север, а той се увеличаваше непрекъснато от петрола, който изригваше от платформата в черен гейзер. Когато безпилотният апарат наближи втората петролна платформа, Кабрило установи, че тук разливът беше още по-голям.

Макар да беше невъзможно, Хуан имаше чувството, че усеща острия химически мирис на суровия петрол, който прихлупваше вълните. Той издраска гърлото му и напълни очите му със сълзи. Тогава осъзна, че онова, което изпитва, всъщност е собственото му отвращение от съзнателното разрушаване на природата и безсмисленото пилеене на човешки живот. Демонстрацията на Сингър беше най-големият акт на екотероризъм в историята и колкото и да тръбеше, че иска да спаси планетата, действията му щяха да й струват скъпо.

А ако Корпорацията се провалеше, последиците можеха да се разпрострат чак до другия край на света.

Той събра нещата си и се насочи към трюмовете. Когато пристигна, видя, че помещението е претъпкано с мъже. Неколцина бяха от неговите хора, останалите бяха бойците на Моузис Ндебеле. Африканците вече бяха получили оръжие и муниции. Също така им дадоха дрехи и най-вече високи обувки, за да ги оборудват както трябва. Те седяха на пода и слушаха речта на своя водач, крито им говореше от подиум, издигнат от палети. Кракът му още беше бинтован, а на преградната стена зад гърба му бяха облегнати чифт патерици. Хуан не влезе в трюма, а се облегна на рамката на вратата и се заслуша. Не разбираше езика, на това нямаше значение, защото чувстваше страстта в словата на Ндебеле и въздействието им върху неговите последователи. Направо го усещаше физически. Ндебеле говореше ясно, очите му обхождаха помещението, отделяха на всеки боец малко внимание и поглеждаха към следващия. Когато се спряха върху него, Хуан почувства болка в гърдите, сякаш Ндебеле беше докоснал сърцето му. Той кимна и Моузис му върна жеста.

Когато завърши речта си, хората му я изпратиха с оглушителни ръкопляскания, от които трюмът заеча. Минаха цели две минути, преди одобрителните викове и аплодисментите да започнат да заглъхват.

— Капитан Кабрило — надвика Моузис шумотевицата, — казах на хората си, че да се бият на твоята страна, е все едно да се сражават заедно с мен. Защото ти и аз сега сме братя заради това, което направи за мен. Казах им, че си силен като мъжки слон, умел като леопард и безстрашен като лъв. Освен това им казах, че макар днес да се сражаваме в друга държава, това е началото на нашата битка да си върнем страната.

— Не бих могъл да го кажа по-добре — отговори Хуан. За миг се зачуди дали да не се обърне и той към мъжете, но по очите и стойките им разбра, че каквото и да им каже, то не би ги вдъхновило повече от словата на Моузис. Затова каза само:

— Благодаря на всички, че приемате моята битка за ваша. Оказвате чест на мен и на своята родина. — После привлече вниманието на Еди Сенг и му махна да дойде.

— Успя ли да съставиш списъка на задачите?

— Ето го — той извади джобния си компютър. — Мафана ми помогна да разпитам мъжете при пристигането им и сега имам доста добра представа за техните възможности. Разпределил съм всички по местата им в лодките, които ще участват в нападението.