Клайв Къслър - Брегът на скелетите

Марк Мърфи се извъртя, за да погледне към Хуан.

— Заредени са догоре, председателю.

— Добре. Момчета, свършихте добра работа, като намерихте оръжията с предавателите. Бог знае какви ужасии можеха да се случат, ако не се навъртахме около река Конго.

Кабрило се обърна, за да отиде в каютата си, но забеляза Чък „Тайни“ Гундерсон, седнал пред една работна станция в дъното на помещението. Пред него имаше компютърен монитор. На него се виждаше как Джордж Адамс почиства обектива на камерата, монтирана на носа на безпилотния апарат.

— Изглежда наред — каза Тайни в микрофона си. Той плъзна ръка по клавиатурата. — Дръпни се встрани, защото ще включа двигателя.

Камерата започна да вибрира, когато малкият двигател на самолетчето заработи.

— Добре, давам зелена светлина. На добър час!

Картината се раздвижи, самолетът набра скорост по стартовата рампа, мина над крановете на носа на „Орегон“ и над релинга. С джойстика Тайни насочи носа му надолу, разменяйки височина срещу скорост, а после лекичко дръпна ръчката, за да го изстреля в небето.

Хуан се върна в каютата си, за да се приготви. Преди да си сложи обновения боен крак и черната бойна униформа, той включи компютъра, за да гледа на живо изображенията от камерите на безпилотния апарат. Докато приготвяше оръжейния си арсенал, хвърляше по едно око към екрана на компютъра.

Дългият метър и двадесет и пет сантиметра самолет се намираше на триста метра височина и летеше над големия полуостров, който „Орегон“ трябваше да заобиколи, за да стигне до петролния терминал на „Петромакс“. Като монтираха по-мощен предавател на апарата, те увеличиха обсега му от двадесет и четири на шейсет и четири километра и вече не се налагаше да го държат близо до кораба. Той прелиташе над обработваема земя и джунгли и най-накрая над тресавищата с мангрови горички, които отделяха пристанището от останалата част на Кабинда. До него можеше да се стигне само по един път, изграден върху насип.

Тайни спусна апарата на около сто и петдесет метра над пътя, който вървеше успоредно на петролопровода. На няколко километра от входа на терминала беше спряла колона от камиони. Хуан се досети за причината и наистина, след миг камерите на самолетчето показаха, че пътят е блокиран с отсечени дървета. Тъй като почвата покрай насипа беше прекалено мочурлива, големите цистерни не можеха да обърнат. Щяха да са нужни тежки булдозери или цяла седмица рязане на дърветата с моторни триони, за да се освободи платното. Ако анголското правителство изпратеше военни части, те щяха да се принудят да изоставят бойните си машини много преди да са стигнали до своята цел.

След като проучи сателитните снимки на района, Кабрило предположи, че ще се случи точно това, защото и той би постъпил така, ако отговаряше за нападението.

Той продължи да гледа, когато Тайни вдигна малкия безпилотен апарат на по-голяма височина, защото започна да наближава терминала. От триста метра в първия момент всичко изглеждаше нормално. Концесията с площ около осемстотин декара се простираше по крайбрежието. В най-южната й част се издигаха множество големи складови резервоари. В отделен район бяха спалните помещения на работниците, а в северната част се намираха игрищата и паркът за почивка. Между тях се простираха километри тръби с най-различни размери, които се преплитаха и извиваха в хаос, който само неговите създатели разбираха. Тук се издигаха и огромни складове, каквито Кабрило не беше виждал, както и пристанище за корабчетата и лодките, които отвеждаха работниците до петролните платформи в крайбрежните води. Оттам започваше построен върху насип дълъг километър и половина път до котвените стоянки на супертанкерите, които откарваха суровия петрол до пазари из целия свят. На едната беше швартован тристаметров танкер с празни трюмове, доколкото можеше да се види по височината на ивицата червена боя срещу организмите, които залепваха по дъното.

Хуан забеляза голяма сграда, издигната върху специално укрепен терен близо до една от най-високите вентилационни кули на терминала. От проучванията, които бяха направили хората му, Хуан знаеше, че в сградата има три реактивни самолетни двигателя „Дженеръл Илектрик“, които произвеждаха електричество за цялата инсталация. От нея до всяка точка в пристанището се точеха кабели за високо напрежение.

На пет километра от брега се виждаше огърлица от петролни платформи, които приличаха на изкуствено създаден архипелаг. Всяка от тях беше свързана с пристанището чрез подводен петролопровод. Макар и да не бяха толкова големи като онези, които Хуан беше виждал в Северно море или в Мексиканския залив, всяка от тях беше най-малко шейсет метра висока. Металните надводни конструкции се издигаха над вълните върху масивни пилони.