Клайв Къслър - Брегът на скелетите

Сюзън беше ръководила засяването на създаващата топлина лепкава маса и я бе проверявала от време на време преди „отвличането“ си. Докладите й твърдяха, че всичко се развива прекрасно, затова Сингър беше сигурен, че няма нужда и тя да е там, когато щеше да я излее. Въпреки това можеше да възникне нещо, което да изисква нейните познания. Загубата на Нина и нейната група не го тревожеше кой знае колко, но му се искаше Сюзън да е тук. Валмата бяха нейна идея и когато се свърза с него, за да му съобщи за своето откритие и възможното му приложение, тя сама пожела да участва в последното действие.

Съществуваше и проблемът с Мерик. Сингър държеше да види как самодоволната му физиономия се спихва, докато гледа създаването на най-разрушителния ураган, който ще удари Съединените щати, и осъзнава, че той и другите замърсители като него грешат. Сингър му беше разкрил своя план и се надяваше бившият му съдружник да е още жив. Той щеше да разбере точно какво става.

Задачата да се управлява супертанкер не е проста и Сингър не можеше да разчита на тълпа дългокоси природозащитници. Затова се принуди да наеме професионален екипаж. Беше избрал мъже, чието мълчание можеше да купи. Капитанът беше грък, алкохолик, изгубил лиценза си, след като заседнал с танкер в Персийския залив. Главният инженер също беше грък и също пияница. Не беше работил, откакто взрив на парен котел в машинното убил четиримата му помощници. Разследващата комисия го оневинила, но слуховете за престъпна небрежност бяха съсипали кариерата му.

В сравнение с тези двамата останалите от екипажа приличаха на светци.

— На разсъмване ли ще започнете нападението? — попита Сингър.

— Да. Имаш достатъчно време, за да се качиш на самолета си — каза Макамбо с лек присмех. Макар че и той нямаше да остане тук по време на битката. Чакаше го катер, който щеше да го измъкне надолу покрай крайбрежието и после нагоре по река Конго.

Сингър не му обърна внимание и стана.

— Не забравяй, че всеки час повече струва милион долара. Ако успееш да задържиш охраната и анголската полиция в продължение на четиридесет и осем часа, ще добавя премия от пет милиона долара — Той погледна към Абала. — И пет милиона за теб, полковник.

— Тогава да извикаме ура — усмихна се Макамбо — и да развържем песовете на войната.

Хуан стоеше на мостика и наблюдаваше как старите училищни автобуси пресичат улицата, която водеше до единствения пристан на Кабинда. Всички бяха боядисани в крещящи цветове и изхвърляха мазни пушеци, докато вехтите им двигатели се бъхтеха. Пробиваха си път между редиците морски контейнери и дарението от земеделски машини, току-що стоварено от руския търговски кораб, който беше пристанал преди „Орегон“.

Тъй като корабът на Хуан беше освободен от баласта, за да може да стигне до сравнително плитката котвена стоянка, той имаше добра видимост към града и хълмовете зад него. В утринната светлина не му беше трудно да забележи, че твърде малка част от петродоларите, които Ангола печелеше, е била похарчена в най-близкия до петролните полета град.

Долу на кея чакаха Макс Хенли и Франклин Линкълн, придружавани от митнически служител. И двамата бяха облечени като бродяги, за да бъдат в тон с очукания външен вид на „Орегон“. С тях беше и приятелят пилот на Тайни Гундерсон, както и Мафана, ветеранът сержант на Ндебеле. Митничарят вече беше предал едно куфарче на съпругата си, дошла на доковете по една-единствена причини: да вземе рушвета и да го отнесе вкъщи.

Неочаквано пристигна асансьорът от командния център. Линда Рос дори не изчака вратите му да се отворят напълно, изскочи странично от него и се втурна към Кабрило.

— Хуан, не си включил телефона си — каза тя с укор. — Нападението започна. Хали прихвана обаждане от концесията на „Петромакс“ до седалището им в Делауеър. Според тях най-малко четиристотин въоръжени мъже са щурмували съоръженията. От платформите съобщавали, че голям брой малки лодки се насочват към тях. Охраната е напълно разбита.

Той се беше молил и надявал да имат поне ден, за да могат да поработят с войниците на Моузис Ндебеле. Но някак си знаеше, че молбите му няма да бъдат чути. Трябваше да разчита на това, че времето не е притъпило техните умения, придобити в жестоката гражданска война преди почти тридесет години.

С ръце Кабрило направи фуния пред устата си и изкрещя името на Макс. Когато Хенли погледна нагоре, Хуан му показа с жест, че трябва да побърза. Макс каза нещо на Мафана точно в момента, когато първият автобус спря в подножието на подвижния мост. Страничната врата на машината се отвори и мъжете започнаха да слизат един след друг. Първите се приближиха до Мафана и го запрегръщаха от благодарност, че е спасил Моузис Ндебеле, но изглежда ветеранът им каза, че трябва да се качват бързо на борда. Мъжете поеха по стълбата и започнаха да излизат на главната палуба. Останалите автобуси също спряха до кораба.