Клайв Къслър - Брегът на скелетите

В кухнята готвачите и техните помощници работеха на пълни обороти, приготвяйки бойни дажби, а сервитьорите ги затваряха в херметични пликчета веднага щом храната излизаше от камбуза. В лазарета Джулия Хъксли и помощниците й подготвяха операционната зала за възможен наплив на ранени.

Хуан Кабрило седеше на обичайното си място в командния център, а около него екипажът работеше със замайваща бързина, за да подготви кораба и себе си за предстоящата битка. Той прочиташе всеки доклад за състоянието на „Орегон“ още с пристигането му. Нямаше подробност, която да му се стори маловажна.

— Макс — подвикна той, без да вдига очи от монитора на своя компютър, — тук имам доклад, който твърди, че налягането в противопожарната система е спаднало с шест-седем пункта.

— Наредих пробно пускане в трюма. След около час системата ще е с нормално налягане.

— Добре. Хали, кога се очаква да пристигне Джордж?

Хали Касим свали слушалката от едното си ухо.

— Току-що излетя от Кабинда, Ангола, с Ерик и Мърф. Вероятно ще пристигнат след два часа и половина. Той ще се обади десет минути преди да кацне, за да можем да намалим скоростта на кораба и да подготвим хангара.

— А Тайни? Къде се намира?

— Триста хиляди метра над Замбия.

Хуан изпита облекчение. Планът, подобно на толкова други през последните месеци, беше съставен доста набързо. Едно от най-големите затруднения беше да се измъкнат от бежанския лагер близо до индустриалното градче Франсизтаун в Ботсвана стотина от най-добрите хора на Ндебеле. За разлика от останалата част на Африка в Ботсвана имаше много малко корупция, затова да качат мъжете на самолета без паспорти им излезе доста по-скъпо, отколкото беше предвидил първоначално. Приятелят на Тайни бе уредил нещата в Ангола й мъжете щяха да кацнат в Кабинда без затруднения. „Орегон“ щеше да бъде на стоянката край главния кей на града пет часа по-късно и да остане само толкова време, колкото ще им трябва, за да се качат на борда.

От там щяха да продължат на север към петролните полета пред крайбрежието, където Мърф и Ерик бяха открили три от калашниците с радиопредаватели на Корпорацията. Оръжията бяха в едно мочурище на осем километра от големия нов товарен терминал за танкери и на по-малко от десет минути път с лодка до десетки петролни платформи в океана.

Хуан се свърза с Ленгстън Овърхолт веднага след като Мърф докладва. Ленг беше вдигнал по тревога Държавния департамент, за да изпратят предупреждение до анголското правителство. Обаче колелата на дипломацията се въртят бавно и засега информацията от Хуан отлежаваше в сградата „Хари Труман“, докато политическите маниаци съчиняваха нужното изявление.

Заради гражданската война, която се водеше на приливи и отливи, петролните компании, които бяха взели под наем петролните полета, си имаха собствени служби за сигурност. Терминалът за танкерите и работническите жилища бяха оградени и охранявани. Кабрило беше обмислял дали да не се обади направо на компаниите, но знаеше, че няма да му обърнат внимание. Пък и беше сигурен, че с каквито и сили да разполагаха, те бяха за борба срещу кражбите и незаконното влизане в територията им и не можеха да задържат цяла армия. Неговото предупреждение само щеше да стане причина за смъртта на повече пазачи.

Освен това от разузнавателните полети на Мърф беше научил, че стотици хора живеят в бидонвили около петролните концесии. Щеше да има много по-малко цивилни жертви, ако сраженията се водеха на територията на петролните компании.

Линда Рос влезе в командния център заедно със Слоун Макинтайър. Веднага щом прекрачи прага Слоун спря поразена и с отворена уста заоглежда футуристичния команден център. Главният екран на предната стена бе разделен на дузина малки прозорци, показващи трескавата дейност в отделните части на кораба и картината пред носа на „Орегон“, който цепеше мощно вълните.

— Линда каза, че ще добия по-добра представа с какво се занимавате, ако дойда с нея — обясни Слоун, когато се приближи до Хуан. — Обаче сега се чувствам по-объркана, отколкото преди пет минути. За какво е всичко това?

— Това са сърцето и душата на „Орегон“ — отговори Хуан. — От тук можем да контролираме мостика, двигателите, комуникациите, отбранителните екипи и интегрираните корабни оръжейни системи.

— Значи сте от ЦРУ?

— Както ти казах преди известно време, да, някога съм работил там. Ние сме частни лица, от фирма, която работи срещу заплащане в сферата на безопасността. Трябва да призная, че през годините ЦРУ ни е осигурявало много работа. Обикновено това са неща, които ще си останат в най-черните им тефтери.