Клайв Къслър - Брегът на скелетите

— Капитане, зная, че си смел и почтен човек, но става дума за десетки милиони долари.

— Господин Ндебеле, всъщност аз говоря за стотици милиони. — Хуан направи пауза, за да може събеседникът му да осъзнае казаното и после продължи. — Те ще са твои, но аз ще искам нещо в замяна.

— Засега няма да питам за парите — каза Моузис, — защото между приятели подобни неща не се обсъждат. Каква е услугата, която ще поискаш?

— Трябват ми стотина от твоите най-добри бойци — каза Кабрило. След това му обясни положението. Ндебеле слушаше безмълвно, въпреки че Слоун ахна, когато той описа урагана, носещ отрова, който ще се насочи към Щатите, най-вероятно към родната й Флорида.

— Моите хора са готови да се пожертват за своите деца и за бъдещето на страната ни — каза Ндебеле, когато Хуан свърши. — Ти ме молиш да ги пратя в битка, която няма да им донесе нищо, а трябва да рискуват всичко. Заради онова, което направи за мен, готов съм да се бия рамо до рамо с теб където и да поискаш, но не мога да карам хората си да правят подобно нещо.

— Но те ще се бият за страната си — възрази Хуан. — Ако направиш това, ще осигуриш финансовите средства, за да свалиш правителството и да върнеш Зимбабве по пътя на демокрацията, за която си се сражавал преди независимостта. Няма да те лъжа и да твърдя, че всички ще се върнат, защото това не е истина. Обаче тяхната саможертва ще послужи за пример на твоите последователи. Обясни им какво ще постигнат и те ще го направят за теб и най-важното — за себе си.

Ндебеле не каза нищо, гледайки Кабрило в очите.

— Ще поставя този въпрос пред индаба, нашия съвет — той посочи с ръка затворената врата на спалнята, — и ще ги оставя да решат.

— Не мога да искам повече — каза Кабрило и отново стисна ръката на Ндебеле, след което обърна дланта му нагоре. После извади от джоба кесията и изсипа върху отворената длан необработените диаманти, които бяха получили в замяна на оръжията. — Приеми това като израз на добра воля. Те ще са ваши, независимо от решението, което ще вземете. На бюрото има интерком. Служителят, който го обслужва, знае къде да ме намери.

Когато излязоха, Слоун сграбчи ръката му.

— Вярно ли е всичко това? Откъде взе тези диаманти?

— За съжаление е вярно. Даниъл Сингър е разполагал с години да го планира, а ние имаме само няколко дни, за да го спрем. А откъде идват диамантите, е дълга история, която е причината за цялата тази каша.

— Предполагам, че трябва да почакам, за да чуя и нея.

— Съжалявам, но е така. Трябва да се връщам на съвещанието. Имаме още много неща да обсъждаме.

Слоун пусна ръката му.

— Искам да знаеш, че ще ти помогна, доколкото мога.

— Чудесно, защото щом намерим „Роув“, ще се наложи да ми помагаш да изнудим твоите началници да купят тези диаманти.

— Това — отговори тя с усмивка — ще ми достави голямо удоволствие.

Преди да се върне в съвещателната зала, Кабрило се отби отново в кабинета си, за да се обади на брега. На Източното крайбрежие беше рано сутринта, но той предполагаше, че човекът, когото търси, е вече в кабинета си.

Хуан беше позвънил на пряк телефон, затова щом вдигнаха слушалката, той започна без предисловие.

— Дължиш ми един крак, но ще приема, че сме квит, ако ми протегнеш ръка за помощ.

— Мина много време, председателю Кабрило — отговори Дирк Пит от своя кабинет по високите етажи на сградата на Националната агенция за подводния свят, която се извисяваше над Вашингтон, окръг Колумбия. — Какво мога да направя за теб?

„Орегон“ се носеше на север подобно на някой „Грейхаунд“ — прочутата компания за автобусни превози, задвижван от необикновените си двигатели и нетърпението на екипажа. Във всички части на кораба кипеше дейност. В оръжейната разопаковаха оръжията, които щяха да носят мъжете на Моузис Ндебеле. Почистваха ги от смазката и зареждаха стотици пълнители. Други оръжейници се заеха с отбранителните системи; като гледаха муниционните сандъци да са пълни и проверяваха да не би соленият въздух да е разял с ръжда картечниците и автоматичните оръдия.

Долу край отвора в трюма неколцина техници правеха проверка на състоянието на миниподводниците. Демонтираха апаратура и инсталираха допълнителни филтри на въглероден двуокис, за да се увеличи броят на хората, които могат да качат. Подмениха антирадарното покритие на бордовете, от което подводниците щяха да станат почти неоткриваеми под вода. Шума от работата заглушаваше тракането на компресор, който пълнеше десетки водолазни бутилки в случай, че има нужда от тях.