Клайв Къслър - Брегът на скелетите

Хуан се обърна към Линда.

— Ще ни разкажеш ли малко повече?

Жената изправи рамене.

— Както всички знаете, Даниъл Сингър е принудил Джефри Мерик да изкупи акциите му от компанията. Оттогава Сингър е използвал парите си, за да финансира природозащитни групи, занимаващи се с опазването на тропическите гори в Южна Америка, борбата срещу бракониерството в Африка и неколцина от най-добрите лобисти, които могат да се купят с пари в световните столици. След известно време обаче разбира, че големите суми, които е похарчил, не са постигнали много за промяната на хорското отношение. Да, вярно, спасил е известен брой животни и отделни парчета земя, но не успява да повлияе на основния проблем. А той е следният: въпреки хорските твърдения, че ги е грижа за околната среда, стане ли въпрос за пари, никой не иска да жертва начина си на живот, за да се получи промяна.

— Затова Сингър решава да стане по-краен? — попита Хуан.

— Фанатичен е по-точното определение. — Линда се загледа за секунда в екрана на преносимия компютър. — Според Сюзън той се включва в действията на групи, които подпалват луксозни жилища в Колорадо, Юта и Върмонт и унищожават джипове в автокъщи. Твърди, че пускал топки за голф в резервоарите на камиони, превозващи трупи, или пясък в маслените резервоари.

— Топки за голф? — учуди се Линк.

— Изглежда нафтата ги разлага и освобождава гумените нишки в плата. Причиняват по-големи щети от захарта или солта. Сингър се хвалел, че е причинил щети за най-малко петдесет милиона долара, но и това не било достатъчно. Обмислял и изпращането на писма бомби до висши началници в петролната индустрия, но не го направил, защото вероятно щели да убият само някой дребен служител в деловодството. Освен това знаел, че с това няма да промени живота на хората.

Тогава чул, че през следващите няколко години сезоните на ураганите ще бъдат особено жестоки. Макар това да е част от нормалната цикличност, той се запитал дали не може по някакъв начин да направи ураганите още по-страшни.

— Значи сме били прави за предназначението на подводните нагреватели край бреговете на Намибия? — Това беше повече въпрос, отколкото констатация на Кабрило.

— Той скъсва всички връзки с природозащитните движения и задейства своя план. Наема неколцина от най-известните климатолози и океанографи да определят размерите и местоположението на нагревателите. Сюзън твърди, че ги заблудил, че става въпрос за академичен интерес, а не за намерение да ги построи. Предназначението им било да променят посоката на течението Бенгуела, така че температурата на водите около Западна Африка да се вдигне с няколко градуса. А както вече стана дума, по-високата температура означава по-големи и по-силни бури. След като един ураган се зароди — продължи Линда, — вече нищо не може да го промени. Дори ядрен взрив не може да измени структурата на окото, скоростта на вятъра или посоката, в която се движи. Обаче Сингър вярва, че ако промени елементите, които предизвикват бурите, ще може да създава свръх урагани, които по силата си да надвишават петата категория по скалата на Сафир-Симпсън.

— Какво общо има това с взривяването на рафинерии и петролни платформи? — попита Еди, докато си наливаше кафе от каната.

— Тук започва играта със страховете на хората и медиите. Суровият петрол, който се вади от водите близо до река Конго, има най-голямото съдържание на бензол в света. В суровия петрол от Аляска съдържанието е едно на хиляда. В петрола от някои нови полета в Ангола и Конго съдържанието му е сто пъти повече. Освен това съдържа и арсеник. В рафинериите го отстраняват, но когато излиза от недрата на земята, този петрол, образува доста разяждаща смес с нещо, наричано бензолово-арсенова киселина, известен и строго контролиран канцероген.

— Значи иска да разболее западноафриканците? — попита Линк, отвратен от тази идея.

— Не съвсем, макар че и там ще има пострадали. Желанието му е разливът да се разпростре колкото може повече, за да се изпари част от петрола.

— А щом се понесе из въздуха — намеси се Хуан, — западните ветрове ще понесат отровните изпарения през океана към атлантическото крайбрежие на източната част на Щатите.

— Равнищата няма да са достатъчно високи, за да поболеят хората в Щатите — обясни Линда, — но Сингър разчита на паниката, която ще предизвика носещият се към крайбрежната ивица отровен ураган, за да предаде посланието си.

— Да кажем, че успее да разлее достатъчно петрол — намеси се Майк, — той не може ли да бъде изсмукан, преди да се превърне в опасност?