Клайв Къслър - Брегът на скелетите

— Чух гласовете ви и исках да кажа „здрасти“. — Тя погледна сериозно Хуан. — Все още ми дължиш обяснение какво вършите и откъде имате този невероятен кораб.

— Обещавам, че ще ти кажа всичко.

— Надявам се — тя погледна към Линда, — ще се видим в каютата ти.

— Доскоро, Слоун.

— Така. И какво ще правим? — попита Макс направо, за да върне разговора на темата.

— Да се свържем с Ленгстън — каза Линда. — Ако не може да уреди тук да бъдат изпратени сили за бързо реагиране, поне да предупреди правителствата на Ангола и Конго, че съществува много правдоподобна терористична заплаха.

— Какви са отношенията ни с тези страни? — попита Линк.

— Нямам представа.

— Какво ще кажете да се свържем с нашите, които напуснаха Корпорацията? Като Дик Труит, Карл Генън и Боб Медоуз например — предложи Майк. — Знам, че Том Рейз има фирма за охрана в Калифорния.

— Петролните компании собствена охрана ли поддържат? — попита Макс.

— Предполагам. А ти какво мислиш, Хуан?

— А?

— Пречим ли ти?

— Не — Кабрило скочи на крака. — Връщам се веднага.

Той изхвърча през вратата, преди някой да успее да го попита къде отива, и пое с широки крачки надолу по коридора. Широките му рамене бяха отпуснати, а главата наведена. Винаги беше взимал решенията си лесно, и този път не беше по-различно, но трябваше да зададе един въпрос, преди да се обвърже. Настигна Слоун точно когато тя застана пред каютата на Линда Рос.

— Хуан — възкликна тя, изненадана от неочакваната му поява и сериозния поглед.

— Сигурна ли си, че диамантите са на борда на „Роув“? — попита той рязко, защото за онова, което беше намислил, дори значителните финансови резерви на Корпорацията нямаше да са достатъчни. Освен това се съмняваше, че ще успее да накара ЦРУ да финансира плана му както трябва.

— Моля?

— „Роув“. Сигурна ли си, че диамантите са на борда?

— Не разбирам какво…

— Ако организираш залагане, какви щяха да бъдат шансовете? Сто на едно? Хиляда на едно? Колко?

Тя замълча, за да събере мислите си.

— По онова време Х. А. Райдър е бил най-добрият водач в Африка и е познавал пустинята по-добре от всеки друг. Знам със сигурност, че е превел тези мъже през Калахари, Диамантите са били у тях, когато са стигнали до крайбрежието.

— Значи тогава са на „Роув“.

— Да.

— Сигурна си.

— Да.

— Добре. Благодаря.

Той се обърна, за да си тръгне, но Слоун сложи ръка на рамото му.

— За какво е всичко това? Защо ме питаш за диамантите?

— Защото ще ги обещая на един човек, който ще ми помогне.

— Ти не знаеш къде е „Роув“. Може да минат години, преди да бъде намерен.

Хуан се усмихна хищно.

— Познавам един човек, който ми е длъжник и ще ми го намери.

— На кого ще даваш диамантите и защо? — Смаяна от решимостта на Хуан, Слоун за миг беше забравила за кого работи и защо изобщо се намираше в Намибия. — Чакай малко. Те не ти принадлежат. Собственост са на моята компания.

— Според морските закони те принадлежат на всеки, който ги намери. А ако искаш да научиш защо ми трябват, ела с мен.

Хуан се отби първо в каютата си, за да извади нещо от сейфа. Когато стигнаха до каютата за гости, той почука и влезе. Моузис Ндебеле седеше на пода в дневната и разговаряше с четирима от своите хора. Всички бяха с дебели превръзки. Подът беше осеян с бастуни и патерици като някаква великанска разновидност на детската игра за вдигане на разпилени клечки. Обаче това нямаше значение, защото всички се усмихваха на своя завърнал се водач.

Моузис направи усилие да се изправи, но Хуан му махна да не го прави.

— Твоята доктор Хъксли ми каза, че няма нужда да си търся нов крак — усмихна се Ндебеле.

— Радвам се да го чуя. Макар да се оправям с един, ще ми се да имах и двата — каза Хуан, докато се здрависваха. — Мога ли да говоря с теб насаме?

— Разбира се, капитане. — Той каза няколко думи на своите другари, те бавно се изправиха и закуцукаха към спалнята.

Хуан изчака, докато затворят вратата, и заговори:

— Какви са шансовете ти да свалиш правителството и да върнеш благоденствието на Зимбабве?

— Ти си мъж, затова ще говорим като мъже. Разполагам с пламенни бойци, но с малко оръжия, и ако хората се вдигнат на бунт лошо въоръжени, ще ги избият. Правителството ни е безскрупулно и готово на всякакви жестокости, за да остане на власт.

— Какво ти трябва, за да го свалиш?

— Същото, което е необходимо за решаване на всеки проблем: пари и време.

— За времето нищо не мога да направя, но ако мога да осигуря пари за вашето движение?