Клайв Къслър - Брегът на скелетите

Той се обърна да си върви, чудейки се колко жертви прави всеки от тях за Корпорацията. Винаги имаха ясното съзнание за физическите опасности, на които се излагаха, щом приемеха някоя мисия, но работата им имаше и скрити рискове. Да се сражаваш в сенките означава, че задоволството от твоите действия трябва да идва отвътре. Такива хора не бяха войници, които могат просто да кажат, че са изпълнявали заповеди. Всеки сам беше избрал да бъде тук и да прави необходимото, за да гарантира свободата на обществото дори ако се наложи да действа извън общоприетите рамки.

Хуан лично беше изпитвал това бреме, и то неведнъж. Корпорацията редовно пренебрегваше международното право, за да постигне успех, но имаше и други тъмни области, които го караха да се чувства твърде неудобно.

Докато крачеше към каютата, си даде сметка, че няма друг избор. Докато беше в ЦРУ, враговете до голяма степен играеха по правилата. Но когато да блъснеш самолет в небостъргач стана законен начин да атакуваш своя враг, правилникът изхвръкна през прозореца. Войните вече не се водеха между армиите на бойното поле. Сраженията ставаха в тунелите на метрото, дискотеките и пазарните площади. В днешния свят всеки и всичко се превърна в законна мишена.

Той стигна до луксозната си каюта и дръпна пердетата, за да закрие илюминаторите. Сега, когато леглото му беше само на няколко метра, умората се стовари върху му с пълна сила и той залитна. Съблече се и се пъхна между хладните завивки.

Въпреки изтощението още дълго не можа да заспи.

По цвета на слънчевата светлина, която се просмукваше през капаците, с червеникавите оттенъци на кръв Хуан разбра, че е спал само няколко часа, преди да звънне телефонът. Той се примъкна към таблата на леглото. Чувстваше се така, сякаш току-що е загубил петнадесетрундов боксов мач срещу световния шампион в тежка категория.

— Ало — каза той неуверено, опитвайки се да преодолее замайването и лепкавата слюнка в устата си.

— Съжалявам, че трябва да наруша съня ти за красота. — Беше Макс. Гласът му звучеше така, сякаш изпитваше удоволствие, че е събудил председателя. — Настъпи сериозен обрат. Свиках съвещание в заседателната зала. Имаш петнадесет минути да се приготвиш.

— Горя от любопитство — каза Хуан и отметна завивките. Кожата на чуканчето беше зачервена и подута. Един от фелдшерите на Джулия беше дипломиран масажист и той знаеше, че трябва да го повика, ако иска кракът му да се оправи.

— Даниъл Сингър планира да предизвика най-големия петролен разлив в историята. Ще му помогне армия от наемници, чието оръжие сме доставили ние.

Тази новина пропъди моментално сънливостта на Кабрило.

След четиринадесет минути, когато влезе в съвещателната зала, косата му още беше мокра от душа. Морис му беше приготвил кафе и омлет, който преливаше от парченца наденица и лук. Първата му мисъл беше за Линда Рос. Дребната шефка на разузнаването седеше на обичайното си място, а пред нея имаше отворен лаптоп. Лицето й изглеждаше бледо и чупливо като на порцеланова кукла, а обикновено ярките й очи бяха мътни като стари монети. Бяха минали само няколко часа, откакто започна да разпитва Сюзън Донливи, но Линда имаше вид на състарена с няколко години. Тя се опита да се усмихне на Хуан, но усмивката умря на устните й. Той й кимна с разбиране.

Франклин Линклън и Майк Троно бяха заели местата на отсъстващите Ерик Стоун и Марк Мърфи.

Макс пристигна последен и влезе в залата, разговаряйки по телефона.

— Точно така. Крайбрежни нефтени платформи. Не знам точно къде са, но твоят пилот трябва да има представа. — Той замълча за миг, докато слушаше. — Знам само, че някои от радиопредавателите вече са спрели работа. Да, зная, че ти ги усили достатъчно, и някои сигурно излъчват още. Просто трябва да се приближите достатъчно, за да ги намерите.

— Мърфи? — попита Хуан и преглътна набързо парче от омлета си.

— Искам да съсредоточи търсенето по крайбрежието. Направих малко проучване и открих, че край устието на река Конго има цяла редица нефтени платформи, които правят дъга към северната част на анголската провинция Кабинда.

— Ангола е разположена на юг от Конго — обади се Еди.

— И аз си мислех така — отговори Макс, докато сядаше на един от столовете, — но на север от реката има анклав, който лежи върху няколко милиарда барели с петрол. Разбрах какво е значението му, когато установих, че Щатите получават много повече суров петрол от Ангола, отколкото от Кувейт. Впрочем това обезсмисля петролната война отпреди няколко години.