Клайв Къслър - Брегът на скелетите

— Кои сте вие? Нали сте наети да спасите Джефри Мерик? Е, сега вече е в ръцете ви, така че ме предайте на полицията или на когото и да е.

— Точно за това говорим — каза Линда. — Или ще ми кажеш къде е Даниъл Сингър в този момент и какво планира, или ще те предадем точно на когото и да е.

— Не знам къде е — бързо отговори Сюзън.

Прекалено бързо, отбеляза си Линда. После поклати глава, сякаш е разочарована.

— Надявах се, че ще проявиш по-голяма готовност за сътрудничество. Господин Смит, би ли се присъединил към нас? — Хуан излезе от мрака. — Това е господин Смит. Доскоро беше на служба в американското правителство и задачата му беше да изтръгва информация от терористи. Може би си чувала слуховете за това как САЩ местят затворници в страни с как да кажа… по-меки закони по отношение на мъченията. Той е човекът, когото използват, за да измъква информацията с всички възможни средства.

Устната на Сюзън Донливи отново се разтрепери, когато погледна към Хуан.

— Той изтръгна показания от някои от най-коравите мъже в света. Хора, воювали срещу руснаците в Афганистан цяло десетилетие, а след това и срещу нашата армия. Мъже, които са положили клетва, че по-скоро ще умрат, отколкото да се подчинят на неверник.

Хуан леко помилва рамото на Сюзън. Това беше интимен жест, по-скоро милувка на любовник, отколкото на палач, и тя се скова и опита да се дръпне, но каишите, с които беше вързана, не й разрешиха да мръдне повече от сантиметър-два. Заплахата от болка винаги беше много по-въздействаща, отколкото самата болка. Съзнанието на Сюзън вече произвеждаше образи, много по-ужасни, отколкото Линда и Кабрило биха могли да измислят. Те я оставиха да се измъчва сама.

Линда отново прояви отличното си чувство за подходящия момент. Сюзън полагаше усилия да овладее въображението си, да прогони картините, които си беше представила. Опитваше се да намери в себе си смелост да се изправи срещу онова, което щеше да се случи. Задачата на Линда беше да не й позволява да събере тави смелост.

— Нямам ни най-малка представа какво би сторил на жена — нежно каза Линда, — но знам, че не искам да съм тук и да го видя. — Тя се наведе толкова, че лицето й се оказа само на сантиметри от това на Сюзън, но същевременно внимаваше да не скрива Хуан. — Кажи ми това, което искам да науча, и нищо няма да ти се случи. Обещавам.

Хуан трябваше да положи доста усилия да не се усмихне, защото изведнъж Сюзън Донливи погледна Линда с такова доверие, че той разбра, че са получили всичко, което искаха, и дори много повече.

— Сюзън, къде е Даниъл Сингър? — прошепна Линда. — Кажи ми къде е.

Устата на Сюзън замърда, тя се опитваше да се пребори с чувството, че ще извърши предателство, като разкрие всичко, което знае. И тогава се изплю в лицето на Линда.

— Да ти го начукам, кучко! Никога няма да ти кажа!

Линда само избърса бузата си, но остана близо да Сюзън и продължи да й шепне:

— Искам да разбереш, че не искам да правя това. Наистина. Зная, че опазването на природата е нещо важно за теб. Може би дори си готова да умреш за тази кауза. Но нямаш ни най-малка представа какво те очаква. Изобщо не можеш да си представиш болката, която ще се наложи да изтърпиш.

Линда се изправи и махна на Хуан.

— Господин Смит, трябва да ти се извиня, че те накарах да дойдеш без инструменти. Помислих, че ще е по-склонна да ни сътрудничи. Ще ти помогна за бормашините и останалите уреди, от които имаш нужда, и после ще ви оставя сами. — Тя погледна отново Сюзън. — Нали схващаш, че след днешния ден ще се стряскаш всеки път, когато се погледнеш в огледалото.

— Няма нищо, което да не съм готова да пожертвам за Дан Сингър — предизвикателно каза Сюзън.

— Задай си този въпрос по малко по-различен начин: какво е готов той да пожертва за теб?

— Тук не става дума за мен, а за опазването на планетата.

Линда се огледа в тъмното помещение, сякаш търсеше нещо.

— Сюзън, не виждам други хора тук, така че определено става дума за теб. Сега Сингър е на сигурно място, а ти си завързана за масата. Помисли си за това. А след това се запитай колко дълго ще живееш с последиците от днешния си избор. Чакат те години в затвора. Можеш да ги отлежиш в намибийска килия или в хубав уютен затвор в Европа с течаща вода и нар, който не бъка от бълхи. Още не сме решили на кого да те предадем.

— Ако ме нараните, ще се погрижа да си платите — почти изплю думите Сюзън.

Линда вдигна вежди.

— Моля? Ще ни накараш да си платим? — Тя се изкиска. — Нямаш ни най-малка представа кои сме. Е, тогава как ще ни накараш да си платим? Ние те притежаваме телом и духом. Можем да направим с теб, каквото си поискаме, и то напълно безнаказано. Ти вече нямаш свободна воля. Отнехме ти я в мига, щом те заловихме, и колкото по-бързо разбереш това, толкова по-скоро всичко ще свърши.