Клайв Къслър - Брегът на скелетите

Кабрило кимна, но не каза нищо.

— А ти как си? — попита Хъкс.

— Чувствам се по-зле, отколкото изглеждам — каза той с уморена усмивка.

— Значи трябва да се чувстваш като боклук, защото изглеждаш много добре.

— Това официална диагноза ли е?

Джулия притисна длан към челото му като майка, която проверява дали детето й няма температура.

— Да. — След това кимна на хората си да вдигнат носилката на Мерик и потегли с тях към най-близкия люк. — Ще бъда долу, ако ти потрябвам.

Изведнъж Кабрило се провикна след нея. Беше си спомнил нещо, което сам не вярваше, че е забравил.

— Джулия, а как е Слоун?

— Добре. Изхвърлих я от лазарета, а после и от каютата за гости, защото ми трябваше за реанимационна. Дори й намерих работа като помощник. Сега спи в каютата на Линда. Искаше да е на палубата, за да те посрещне, но аз я пратих да си легне, защото още е слаба.

— Благодаря — каза Хуан с облекчение, а Джулия и нейният екип минаха през люка и изчезнаха във вътрешността на кораба.

Макс застана до него и от лулата му се разнесе благоуханна миризма на ябълки и кедър.

— Предчувствието ти да звънна на Ленгстън, за да поровят в „Ешелон“, беше голямо попадение.

Едно от първите действия, които Хуан предприе, когато разбра, че спасяването на Джефри Мерик се проваля, беше да поиска от Овърхолт да използва програмата „Ешелон“ на Националната агенция по сигурност на САЩ. Във всяка милисекунда на планетата се осъществяват милиарди преноси на електронни данни: мобилни и стационарни телефони, факсове, сателитни телефони, радиостанции, имейли и постинги в интернет пространството. В главната квартира на НАС във Форт Мий има декари с компютри в мрежа, преравящи различните честоти в търсене на определени фрази или думи, които биха могли да заинтересуват американското разузнаване. Макар програмата да не беше създадена с цел подслушване в реално време, ако в системата се програмираха точни параметри, като например обаждане, произхождащо от района на Дяволския оазис и съдържащо думи като Мерик, Сингър, заложник, спасяване и Донливи, „Ешелон“ можеше да намери тази игла в купата киберсено.

Разпечатката на разговора между Нина Вайзър и Дон Сингър беше изпратена по имейла на Макс на борда на „Орегон“ на третата минута след като двамата съзаклятници бяха прекъснали връзката.

— Имах усещането, че след като хванаха нашите момчета, който и да беше отговорникът на Сингър, ще му звънне да го светне какво става и да поиска нови указания. — Хуан потърка очите си с ръце, за да прогони малко умората. — Те са аматьори. Нямаха резервен план.

— Какво направи с останалите похитители? — полюбопитства Макс. Лулата му беше загаснала, но духаше твърде силен вятър, за да се опитва да я пали отново.

Хуан се насочи към един люк, а мислите му вече бяха за стъклената му душ-кабина с толкова гореща вода, колкото можеше да издържи. Макс влезе в крачка с шефа си.

— Оставих ги там с вода, която ще им стигне за една седмица. Ще накарам Ленг да се свърже с Интерпол. Могат да се координират с намибийските власти, за да ги приберат и да ги върнат в Швейцария, където да ги обвинят в отвличане, а Сюзън Донливи и в опит за убийство.

— Защо я доведе тук, а не я остави с другите?

Кабрило спря и се обърна към своя приятел.

— Защото НАС не можа да установи местонахождението на Сингър, а аз съм сигурен, че тя го знае. Пък и историята не е приключила още. Ни най-малко. Отвличането на Мерик беше само гамбит за онова, което е планирал. Тя и аз ще си поговорим дълго и изчерпателно.

Минута по-късно стигнаха до каютата му и продължиха да разговарят, докато Хуан сваляше мръсната си униформа. Хвърли обувките си в кошчето за боклук, но не преди да изсипе пясъка, който беше влязъл в едната през 44-калибровата дупка.

— Хубавото беше, че не ме заболя — подхвърли той небрежно. Свали бойния си крак и го остави настрана, като си напомни да го даде на екипа от Магическата работилница, за да презаредят пушката и да почистят мръсотията от задвижващите механизми на крака.

— Марк и Ерик звъннаха преди около час — каза Макс. Той седна на ръба на медната вана с джакузи, а Хуан се гмурна в облаците пара, които се вдигаха от душ-кабината. — Покрили са район с големина около хиляда и шестстотин квадратни километра, но не са открили никаква следа от оръжията на Самюъл-Макамбовата Конгоанска революционна армия!

— А ЦРУ? — провикна се Хуан, за да го чуе неговият приятел въпреки шума на водата, която плющеше по кожата му. — Някой от техните хора в Конго няма ли идея къде е Макамбо?