Клайв Къслър - Брегът на скелетите

Хуан също се завърза за една халка и започна внимателно да се приближава към едрия бивш тюлен. Горещ вятър нахлу в кабината, когато Тайни наклони самолета, за да мине зад превозните средства на пазачите. Със своите по-нови камиони те вече бяха скъсили наполовина преднината на бойците на Мафана.

Камионите се приближаваха към доста дълбока долина между дюните, когато самолетът мина над тях. По-малко от осемстотин метра отделяха двете групи. Тайни летеше на около триста метра височина по протежение на долината, когато тя внезапно свърши. Вместо да се отвори към пустинята, само след около пет километра тя свърши с пясъчна стена, толкова стръмна, че камионите трябваше да намалят скоростта до ходом, ако искаха да се изкачат до върха.

— Завърти отново — извика Линк в микрофона. — Излез им в гръб.

После махна на Еди и Майк да се присъединят към тях. Двамата мъже бързо се вързаха и се наклониха напред, за да запазят равновесие при обратния завой на самолета. Линк отвори сандъка. Вътре лежаха четири от ерпегетата на Мафана. Това беше причината Хуан да изпрати неколцина от неговите хора да се срещнат с Линк.

Линк подаде на всекиго по един гранатомет.

— Доста хазартна стрелба ще се получи — извика със съмнение в гласа Майк. — Четири камиона, четири ерпегета. Ние се движим е около двеста километра в час, а те с около осемдесет.

— Имай малко упование — провикна се Линк в отговор.

Самолетът се уравновеси при входа на долината. Тайни слезе надолу, като се бореше срещу полъха на горещия въздух от нагретия пясък долу. Дюните прелитаха на не повече от тридесет метра от корема на самолета. Линк слушаше гласа на пилота, който отброяваше на глас времето, докато се озоват над конвоя на пазачите. Вдигна ерпегето на рамото си и останалите направиха същото.

Той посочи Хуан и Ски с ръка.

— Целете се в основата на дюната от лявата страна на конвоя. Майк и аз ще се заемем с дясната. Забийте гранатите на около шест метра пред водещия камион.

Спуснаха се още надолу, но бързо започнаха да се издигат, когато отдолу откриха стрелба по самолета. Тайни отново изравни машината точно когато минаха над последния камион от конвоя. В продължение на една много дълга секунда Хуан и останалите гледаха надолу към конвоя, а отдолу пазачите стреляха с всяко възможно оръжие.

— Сега!

Четиримата изстреляха гранатите едновременно. Те изскочиха от тръбите и ракетните им двигатели оставиха следа от бяла пара в чистия въздух. Когато се забиха в основата на дюните, самолетът прелетя над камионите на Мафана. Насочените заряди избухнаха в облаци заслепяващ пясък. Макар и да изглеждаха доста невзрачни на фона на огромните дюни, взривовете доведоха до желания резултат.

Равновесието между наклон и височина, което поддържаше дюните, сега се наруши. По склоновете им започнаха да се спускат пясъчни потоци, които растяха, сякаш двете страни на долината си бяха обявили състезание коя по-бързо ще стигне дъното. А по средата им се оказа конвоят на пазачите.

Двете пясъчни лавини се стовариха на дъното на долината. Дясната се носеше малко по-бързо от лявата, тя първа блъсна машините от конвоя и ги обърна настрани. Изхвърли мъжете и оръжията им от каросериите. Точно тогава върху им се стовари втората вълна пясък и ги засипа със слой от девет и повече метра.

Облак прах отбеляза гроба на зимбабвийските войници.

Линк натисна бутона, за да вдигне товарната рампа, и четиримата мъже отстъпиха назад.

— Какво ти казах, а? — ухили се Линк на Майк. — Детска игра.

— Имахме късмет, че долината се оказа на пътя ни — отвърна Майк.

— Късмет, дръжки. Снощи я видях. Хуан накара хората на Мафана да минат точно оттук, така че да можем да премахнем войниците с един удар.

— Председателят е страшен хитрец — призна Троно.

Хуан дори не се опита да скрие самодоволната си усмивка.

— Точно така беше. Точно така. — После насочи вниманието си към Линкълн. — Макс приготвил ли е всичко?

— „Орегон“ е швартован в пристанището на Свакопмунд. Макс ще ни посрещне на летището с контейнеровоз. Ще натоварим ранените и после ще се качим. След това Макс ще поеме към пристанището, където един митнически инспектор с издути от бакшиша джобове ще разпише товарителницата и кранът ще ни качи на нашия кораб.

— А мъжете на Мафана ще продължат до Виндхук — завърши Хуан, — откъдето ще излетят за убежището, което сме намерили за Ндебеле. — Гласът му прозвуча огорчено. — Всичко е прекрасно, но не успяхме да спасим Джефри Мерик и сега сигурно никога повече няма да можем да го намерим. Сигурен съм, че похитителите му са напуснали Дяволския оазис пет секунди след пазачите.