Клайв Къслър - Брегът на скелетите

Нещо от лявата страна на Хуан се раздвижи и привлече погледа му. Той погледна нататък и видя един от камионите на Мафана да излиза от затвора. Мъжете в каросерията стреляха към вътрешния двор, а шофьорът насочи машината с пълна газ към самолета. Няколко мига по-късно и останалите три камиона излетяха през портала. Те не се движеха толкова бързо, колкото първия, защото изглежда се опитваха да забавят пазачите колкото може повече.

Хуан отново насочи вниманието си към самолета. В момента Тайни започна да спуска товарната рампа. В самия й край беше застанал Франклин Линкълн, стиснал щурмова карабина в ръката. Той помаха на Хуан, но съсредоточи вниманието си върху наближаващия камион. С него беше чернокожият, един от хората на Мафана, когото Хуан изпрати още миналата вечер да се срещне със самолета.

Почвата под краката на Кабрило стана по-твърда, когато стигнаха чакълестата писта, и той увеличи бързината, а адреналинът му позволи да не обръща внимание на болката още няколко минути.

Стигна до самолета и залитайки, се заизкачва по рампата само минутка преди първият камион да набие спирачки пред отвора на товарния отсек. Д-р Хъксли ги чакаше с материалите за първа помощ. Тя беше закачила пластмасови торбички с физиологичен разтвор за кабелите, които минаваха по тавана на самолета, напълно готова да замени кръвта, която бойците са изгубили. Хуан сложи Ндебеле на една от брезентовите седалки и се обърна да види с какво би могъл да помогне.

Линк вече беше отворил задния капак на камиона. На пода лежаха десетина ранени и въпреки рева на работещите самолетни двигатели, Хуан можа да чуе стенанията им. От каросерията капеше кръв.

Линкълн вдигна първия и го пренесе в товарния отсек на самолета. Ски крачеше плътно зад него с още един ранен на рамо. Майк и Еди носеха трети за ръцете и краката. Той беше едър като гризли мъж, чиито панталони бяха просмукани с кръв от кръста надолу. Хуан помогна на един леко ранен да слезе от камиона. Човекът се държеше за ръката, а лицето му бе пепеляво, но щом зърна Моузис Ндебеле, седнал облегнат на една от преградите, той извика от радост. Двамата ранени мъже тромаво се поздравиха.

Останалите камиони от конвоя, които бяха останали в затвора, също изскочиха в пустинята. Колелата им вдигаха облаци прах.

Няколко минути по-късно от портала изскочиха две други превозни средства. Едното пое след бягащите камиони, а второто се насочи към пистата.

— Председателю — провикна се Линк, когато се изкатери по рампата с още един ранен в ръцете. — Този е последният. Кажи на Тайни да вдигаме гълъбите.

Хуан махна с ръка в знак, че е чул, и започна да се промъква напред. Тайни се беше навел встрани от седалката си и щом видя Кабрило да му дава знак с вдигнат палец, насочи вниманието си върху арматурното табло. Бавно смени ъгъла на пропелерите и големият самолет потегли.

Кабрило отново се запъти към опашката. Джулия точно срязваше куртката на един мъж, за да открие няколко дупки от куршуми в гърдите му. Раните бълбукаха. Това означаваше, че куршумите са пробили белите дробове. Без да се смущава от непривичната обстановка и от тласъците, които съпровождаха излитането, тя се захвана да сортира по спешност ранените.

— До последно ли трябваше да чакаш? — попита Еди с усмивка, когато Хуан се приближи.

Кабрило се здрависа с него.

— Нали знаеш, че обичам да отлагам. Момчетата добре ли са?

— Сигурно имат по някой бял косъм в повече, но иначе нищо страшно. Някой ден трябва да ми разкажеш как успя да събереш армия в средата на нищото.

— Великите магьосници никога не разкриват своите тайни.

Самолетът продължи да набира скорост и много скоро камионът с пазачите започна да изостава. През отворената врата на рампата Хуан можа да види как от ярост войниците дадоха няколко откоса, преди шофьорът да удари спирачките и да обърне машината, за да се включи в преследването на хората на Мафана. Малко по-късно от портала на затвора изскочиха още два камиона и потеглиха след тях.

Тайни дръпна щурвала към себе си и товарният самолет се отдели от неравната писта. Вибрациите от които Хуан имаше чувството, че ще му падне някоя пломба, най-сетне престанаха. Тъй като трябваше да отворят рампата, пациентите бяха преместени в предната част на самолета, за да освободят опашния отсек. Линк стоеше на рампата, вързан с въже, което минаваше през една халка на пода и през карабинера на бронежилетката му. Носеше шлем с микрофон, за да може да говори с Тайни в кокпита. В краката му лежеше дълъг сандък.