Клайв Къслър - Брегът на скелетите

Пазачът беше свалил наполовина оръжието и вече не сочеше към Моузис Ндебеле, а го обръщаше срещу Хуан. Той изгуби половин секунда, защото се поколеба между заповедта, която беше получил, и нуждата да премахне Кабрило. Вероятно стигна до мисълта, че може да надупчи главния съперник на диктатора и след това да застреля белия, преди той да е успял да презареди автомата си или да извади пистолет, защото отново започна да се обръща към Ндебеле.

Хуан пусна автомата и рязко вдигна изкуствения крак до гърдите си и обхвана с ръце прасеца, като притисна коляното си в рамото, сякаш стискаше оръжие.

Цевта на калашника на войника беше само на няколко градуса от Ндебеле, когато пръстите на Хуан най-сетне напипаха бутончето, монтирано в пластмасовата обвивка на бойния му крак. То освобождаваше друг обезопасителен бутон, монтиран на противоположната страна на изкуствения крайник.

Кевин Никсън беше вградил още един трик, изработен в неговата Магическа работилница на „Орегон“ — дълга четиридесет и пет сантиметра никелирана .44-калиброва цев. Двойният спусък предпазваше от произвеждането на случаен изстрел. Когато Хуан натисна втория бутон-спусък, пушката гръмна с толкова силен трясък, че от трегерите се посипа прах. В подметката му се появи едносантиметрова дупка.

Откатът го накара да залитне. Още докато си връщаше равновесието, той вдигна рязко крачола на панталона си, за да измъкне автоматичния пистолет „Кел Тек“ .380. Можеше и да не го прави. Куршумът с кух връх калибър 44 улучи войника в дясното рамо, мина през костта и разкъса вътрешните органи в гръдния кош. Изходната рана на другото му рамо беше с големината на чиния.

Моузис Ндебеле гледаше Хуан с безмълвно смайване, докато той вкарваше нов пълнител в автомата след като върна в изкуствения си крак малкия автоматичен пистолет. По затворническата униформа и по бузата на Ндебеле имаше капки кръв. Хуан забеляза следите от изгаряния по ръцете му и подутините около очите. Погледна надолу към босите му нозе. Единият беше нормален на вид, а другият толкова подут, че приличаше на футболна топка. Предположи, че всички кости от глезена до малкия му пръст са счупени.

— Господин Ндебеле, аз съм тук с армия ваши привърженици, командвана от човек на име Мафана. Ще те измъкнем от тук.

Африканският водач поклати глава.

— Проклетият глупак. Още когато ме затвориха, му казах да не опитва, но трябваше да се сетя, че няма да ме послуша. Моят стар приятел избира само заповедите, които иска да изпълни.

Хуан го накара да се отмести от вратата на килията, така че да може да простреля ключалката. Ндебеле трябваше да подскочи няколко пъти, за да не докосне счупеният му крак пода.

— Имам приятел, който се казва Макс. И той ми върти същите номера — каза Хуан и погледна Ндебеле в очите, — но обикновено се оказва прав за нарежданията, които не изпълнява.

После заби два куршума в старата желязна ключалка и бутна вратата. Тя се отвори със скърцане. Ндебеле се приготви да излезе на куц крак от килията, но Хуан го спря с жест.

— Ще минем по друг път.

Когато Линда Рос проучваше Дяволския оазис, попадна на разказ за един затворник, който се беше опитал да разшири петнадесетсантиметровите отвори на канализацията в килиите на първия етаж. Един от надзирателите ги проверявал всеки втори ден и когато открил, че мъжът е копал с лъжица в тридесетсантиметровия камък, за да разшири достатъчно дупката, той съобщил на другите пазачи. Те напъхали човека в отвора, като изпочупили всичките му кости, докато накрая в килията останала само главата му.

Никой повече не се опитал да избяга по този начин.

Хуан подаде автомата на Ндебеле и го помоли да ги прикрива, а сам седна до дупката. Бързо свали крака си и извади остатъка от запаса пластичен експлозив. Оформи го на дълга ивица и го залепи като пръстен в дъното на отвора. Измъкна детонатора иззад глезена на изкуствения крак и нагласи часовниковия механизъм на една минута. Време, което щеше да е достатъчно да отведе Ндебеле, за да се скрият.

Докато държеше обувката си в едната ръка, пъхна взривателя в мекия експлозив. След това излезе от килията, подпирайки Моузис с другата си ръка, за да предпази крака му. Бомбата избухна като вулкан, изригвайки гейзер от пламъци, дим и поток камъни толкова високо, че се удариха в тавана. Кабрило нахлузи обувката, но не си направи труда да я върже, когато се върна в килията. Както очакваше, зарядът се бе оказал предостатъчен за целта. Сега отворът беше широк метър и половина, а назъбените му краища бяха почернели от експлозията.