Клайв Къслър - Брегът на скелетите

Хуан разполагаше само с още една граната за ерпегето и ако тя не сработеше, това щеше да е краят на нападението. Той бързо я вкара в тръбата, втурна се напред към дебелите греди, които защитаваха главния вход на затвора, и стреля, смътно осъзнавайки, че около вратата има група войници, които май се готвеха да я отворят.

Гранатата с ракетни двигатели мина през тях и улучи портала точно в центъра, но не се взриви. Войниците, които се бяха проснали на земята, щом чуха свистенето на гранатата, бавно се изправиха и избухнаха в тържествуващи викове, щом осъзнаха, че са се отървали.

Като видя какво се случи, Кабрило свали автомата от гърба си. Щом лазерният прицел попадна на мястото, където се беше забила гранатата, той започна да стреля. От вратата се посипаха трески, когато 9-милиметровите куршуми започнаха да се забиват в дървото. Точно преди пълнителят да се изпразни, един от тях улучи заспалата граната. Последвалият взрив повали мъжете, които миг по-рано още празнуваха своя късмет, и разби вратата на димящи късове.

Пред сензорите за движение стояха четири камиона с работещи на празен ход двигатели, пълни със закоравели в битките ветерани, участници в една от най-кървавите граждански войни в Африка, които бяха готови да дадат живота си за един мъж, защото вярваха, че той ще спаси страната им от пълна катастрофа.

— Лоурънс Арабски вика Великодушния жест.

Толкова бе изтощен от изминалите четиридесет и осем часа и особено последните дванадесет от тях, че напълно беше забравил за тактическата радиостанция, която носеше, и за секунда си помисли, че му се счуват гласове. После се сети, че Лоурънс Арабски беше позивната на Линк.

— Мамка му, Лари — отговори Хуан, — радвам се да те чуя.

— Току-що видях портала да хвръква във въздуха и нашите нови съюзници да нахлуват.

— Потвърждавам. Каква е позицията ти?

— Намираме се на четири и половина километра от затвора и летим на височина хиляда и шестстотин метра. Гундерсон с орловия поглед забеляза експлозията. Готов ли си да кацнем?

— Не — отговори Кабрило. — Първо трябва да осигуря безопасността на нашите пътници и да се уверя, че хората на Мафана могат да задържат войниците приклещени достатъчно дълго, за да може да кацнете.

— Няма проблем, ще продължим да кръжим — каза Линк и след това добави със закачка в ниския си баритон: — Нали ни плащат на часове.

Хуан вкара нов пълнител в автомата си, дръпна затвора и вкара патрон в цевта. Преди някой отново да опита да го нападне в гръб, като се покатери на покрива, той хукна към парашута, който се издуваше, провиснал над външната страна на затвора. Задържаше го само един от болтовете, които неговите хора бяха забили по времето, когато още смятаха, че това е само една малка и чиста операция за освобождаване на заложници от група дългокоси екотерористи.

Сега шумът от сражението във вътрешния двор беше такъв, сякаш е започнала Третата световна война, защото зимбабвийците се биеха на малко пространство и използваха автоматите повече като тояги, отколкото за стрелба.

Хуан стисна найлона на парашута, прехвърли се през ръба на покрива и краката му се залюляха на три етажа над земята. Започна да се спуска бавно и внимателно, защото найлонът беше хлъзгав като коприна. Стигна края на полюшващия се парашут, но все още се намираше на около метър над отвора на прозореца, който бяха използвали неговите другари. Постави крака на стената, сгъна коленете си до гърдите и се оттласна с всички сили.

Тялото му се люшна встрани и описа дъга от почти три метра, преди земното притегляне да го запрати обратно срещу сградата. Имаше чувството, че коленете се взривяват, когато стъпалата му се стовариха в грубия камък, но опитът му подсказа, че би могъл да успее, стига преценката му да бъде съвсем точна.

Той отново сви колене и се оттласна, а ръцете му като менгеме стискаха парашута. Когато стигна върха на дъгата, която описваше, той се съсредоточи изцяло върху тъмния отвор, който можеше да му осигури достъп в затвора. Започна да се спуска по обратния път, набирайки скорост и леко под ъгъл. Когато краката му попаднаха в центъра на прозореца, той се пусна и полетя като камък, хвърлен с прашка.

Мина отвора без стъкло, като леко закачи със задник перваза, стовари се на пода и се затъркаля, докато не спря, блъсвайки се болезнено в металните перила на площадката над долната редица килии. Звукът от сблъсъка на тялото му отекна в празния блок.