Клайв Къслър - Брегът на скелетите

Той стисна челюсти и примигна, за да прогони сълзите при мисълта, че според тях той ще е навлякъл позор на семейството си.

Не обърна внимание на малката точка светлина, която проблясваше върху врата на Ски, докато подсъзнанието му не отбеляза, че примигването й съвсем не е случайно, а по морзовата азбука.

„… душният жест ви пази гърба“. Еди се насили да не се оглежда, докато наближаваха стълбовете, забити в земята. Председателят беше тук и използваше лазер, вероятно прицела на автомата си, за да му изпрати съобщението. Изобретателният кучи син щеше да ги измъкне!

„РПГ преди да ви вържат. Нож пред средния стълб“.

Еди разбра, че Кабрило ще използва нападение с гранатомет, за да ги прикрие, и че пред средния стълб на земята трябва да лежи нож. Вероятно щяха да го вържат точно на него, след като вървеше между Майк и Ски. Планът беше блестящ, защото докато войниците ги завързваха за стълбовете, другарите им нямаше да са склонни да открият огън по тях.

— Председателят е тук — прошепна Сенг на останалите с глас, заглушаван от шумотевицата на забавляващите се войници, застанали в шпалир по пътя им. Майк и Ски щяха да реагират на това, което Кабрило се готвеше да направи, по най-бързия начин. Ски кимна лекичко в знак, че е чул.

— Крайно време беше — подхвърли той и единият от пазачите стовари върху врата му ръба на дланта си.

Войниците плюеха затворниците, докато минаваха край тях, а някои се опитваха да ги спънат. Еди почти не им обръщаше внимание. Съсредоточаваше се върху това как да вземе ножа и наум извършваше движенията, които трябваше да направи, за да среже пластмасовите окови на Ски.

Шпалирът от войници отстъпи назад, когато наближиха дървените стълбове. Трима пазачи стояха зад тях с въжета, за да ги вържат за тях. Мъжът, който водеше процесията, случайно погледна надолу, забеляза ножчето и преди някой да успее да се намеси, той го грабна от земята и го пъхна в джоба на камуфлажните си панталони.

Когато се обърна, се смая от убийствения поглед, който Еди му стрелна.

Това беше най-голямата грешка в живота ти, приятелче, помисли си той и веднага промени плана си за нападение.

Кабрило чакаше и само малка част от лицето му се виждаше между зъберите на покрива, макар че никой не поглеждаше към него. Ръката му лежеше на пистолетната ръкохватка на ерпегето. Щеше да му е нужна само секунда, за да постави оръжието на рамо и да стреля.

Командирът на охраната мина през скупчените на групички войници, отговаряйки на небрежните им поздрави. Беше им осигурил неочаквано забавление и сега искаше да се наслади на успеха си. Застана пред пленниците и вдигна ръце, за да накара грубата тълпа да млъкне.

Хуан си пожела лично да гръмне този тип, но в сраженията нищо не беше сигурно.

Командирът започна да говори на някакъв африкански диалект. Дълбокият му глас отекваше в заобикалящите плаца стени. Мъжете го слушаха и от време на време надаваха одобрителни викове.

Кабрило можеше да си представи какво им говори. Пленил е трима шпиони на ЦРУ дрън-дрън. Да живее революцията и т.н., и т.н. Не съм ли аз най-великият командир, който някога сте имали? Да, да, да.

Давай да започваме най-сетне!

Командирът завърши десетминутната си реч, обърна се и кимна на тримата мъже, застанали зад стълбовете.

Хуан се извъртя от каменния блок, зад който се беше прикрил, и вдигна гранатомета. Когато грубият прицел на гранатомета хвана една от вратите, които водеха в затвора, той натисна спусъка и на мига щом зарядът излетя, смени позицията си. Ракетните двигатели на гранатата заработиха и опърлиха дланта му, докато спринтираше към мястото, където беше оставил следващата.

Бойната глава, която тежеше два килограма и двеста грама, оставяше бяла следа от пара след себе си. Тя прелетя напряко през плаца и се взриви точно над вратата, която водеше в бившите казарми на затвора. Взривът на насочения заряд разби трегера и стената над него се срути частично. Падащите камъни почти напълно запушиха входа.

Щом чу свистенето от ракетния двигател на гранатата, Еди се извъртя и ритна в главата пазача, който се готвеше да го върже! Силата на ритника му го изхвърли почти два метра назад. След това пристъпи към войника, който беше прибрал джобното ножче. Пъхна крака си зад неговия и макар той да беше няколко сантиметра по-висок, изненадата му помогна и той го повали много лесно.

Двамата се стовариха на земята в същия миг, когато гранатата избухна от удара в трегера. Заради вързаните си на гърба ръце, Еди използва инерцията от падането и стовари брадичката си в гърлото на пазача достатъчно силно, за да строши ларинкса му. Тъй като дихателните му пътища бяха запушени, войникът започна да се задушава и притисна ръце в гърлото си, сякаш можеше да го отпуши отново.