Клайв Къслър - Брегът на скелетите

Хуан се стрелна напред, за да види резултата от атаката. Макар да беше доста повредена, през вратата все още се виждаше тъмната вътрешност на затвора. Между отломките имаше достатъчно големи отвори, през които някой можеше да пропълзи. В същия момент видя един войник, който се втурна към вратата. Кабрило вдигна автомата си и когато малката червена точка на лазерния прицел попадна между плешките му, той стреля с една ръка, защото забрави, че беше включил оръжието на автоматична стрелба. Но нямаше никакво значение, че следващите изстрели бяха неконтролирани. Първият куршум бе свършил отлична работа, защото се беше забил точно там, където се беше прицелил. Войникът рухна върху купчината камъни и остана неподвижен.

Кабрило презареди гранатомета за пети път и смени позицията си, за да може да се прицели по-добре във вратата. Ядосаните войници засипаха мястото, където стоеше допреди малко, със солидна порция олово. Той се примъкна малко напред, за да може да види горния отвор на вратата, изстреля гранатата и се наведе едва когато се увери, че изстрелът е точен. Зареди отново древното руско оръжие, докато обстрелваха позицията му от всички посоки. Когато надникна внимателно над стената, видя, че вратата е затрупана от купчина камъни и е обвита в облак прах.

Пазачите вече не можеха да влязат обратно в затвора. Беше време да повика кавалерията.

Долу във вътрешния двор командирът се дереше с все сили, за да привлече вниманието на своите войници. Засадата ги беше подлудила и като се изключи сержантът, който прозря, че нападението цели да ги затвори на плаца, мъжете изглежда изобщо не осъзнаваха, че са превърнати в мишени. Сержантът очакваше всеки момент по зъберите да се появят стрелци и да избият хората му като овце.

Избра трима от най-слабите войници, стройни младежи, които биха могли да се промъкнат през разрушените врати и да разстрелят Моузис Ндебеле, преди нападателите да успеят да го отведат. Нареди на няколко други войници да отворят портала, но внимателно, в случай че отвън има още нападатели. При тази безразборна стрелба беше невъзможно да чуе дали някой от сензорите за движение не беше подал сигнал за тревога.

Той изръмжа от задоволство, когато видя, че неколцина от войниците му бяха опрели дълго парче тръба на стряхата, за да се изкатерят по нея до покрива. Веднага щом горния край на тръбата се опря между два каменни зъбера, един от войниците преметна автомата през гърба си, свали си обувките и с крака и ръце започна бързо като паяк да се набира нагоре.

Еди Сенг видя твърде късно войника, който се катереше нагоре по тръбата. Оставаха му части от секундата да се прицели, преди онзи да стигне покрива и да изчезне. Позицията му се ограничаваше от долната страна на камиона, той се извъртя на гръб, за да получи по-добро зрително поле, вдигна автомата, така че да отправи изстрел на око, и точно се готвеше да дръпне спусъка, когато мъжът изчезна. Еди ядосано свали пръст от спусъка. Нямаше смисъл да стреля и да издава позицията си. Щеше да се наложи Хуан да се справи сам с тази нова опасност. Еди се дръпна по-навътре в сянката, която хвърляше камионът. Майк сложи успокоително ръка на рамото му, сякаш искаше да му каже, че е направил всичко възможно.

Това не му помогна кой знае колко.

Кабрило се беше навел над ерпегето и зареждаше предпоследната си граната. Единственото, което му оставаше да направи, беше да отнесе портала, така че Мафана и хората му да нахлуят в затвора и да му позволят да се заеме с търсенето на Ндебеле и Джефри Мерик. Той свърши и се изправи.

Слънцето все още беше ниско над хоризонта и сенките, които хвърляше, бяха толкова издължени, че човек не можеше да познае какво ги причинява. Но сянката, която изведнъж се появи до него, я нямаше секунда по-рано. Хуан се извърна рязко и успя само да види един от войниците с гръб към вътрешния двор, който точно в този миг откри огън. Проблясването на дулото го заслепи.

Той се хвърли наляво и падна с лявото си рамо върху дървения покрив. Преди пазачът да схване, че плячката му току-що се е изплъзнала от засадата, Хуан вдигна леко гранатомета и натисна спусъка, прицелвайки се инстинктивно, а не с помощта на мерника.

Ракетата излетя от тръбата в облак парещи газове. Тялото на войника не оказа достатъчно съпротива, за да взриви ударната запалка, когато се заби в гърдите му, но кинетичната енергия на тежащия два и половина килограма заряд, летящ със скорост над триста метра в секунда, причини страшни увреждания. Ребрата на мъжа бяха смазани и притиснати в гръбнака, а той излетя над зъберите на покрива като парцалена кукла. Трупът му се стовари девет метра встрани от стената, точно на мястото, където стояха другарите му, и този път ударът беше достатъчно силен, за да взриви запалката. Взривната вълна разкъса плътта, натроши костите им и остави димящ кратер пълен с мъртви и ранени войници.